Един ден с Човеците на Шекспир

Kral Lir

Един ден с „Човеците на Шекспир“, могат да прекарат днес жителите и гостите на Пловдив в арт-сцена „4хП“ – пространството за паратеатрални приключения в Стария град.

Проектът „Човеците на Шекспир“ включва спектаклите: „Ричард, кой Ричард“, „Време е за Лир“, „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“, „Хамлет или три момчета и едно момиче“, „Аз, лейди Макбет, които са част от програмата „Шекспир – съвременен и жесток“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, посветена на 450 години от рождението на Шекспир, които бяха навършени през 2014 година. Всички те са инспирирани от анализите на проф. Ян Кот, който разглежда класическите драми в съвременния контекст и отправя предизвикателството към бъдещите театрални поколения да се замислят, колко от техните продукции ще има от Шекспир и колко от самите тях.

Програма:

14:00- ‘‘Ричард, кой Ричард‘‘

16:00- ‘‘Време е за Лир‘‘

18:00- ‘‘Ромео и Жулиета- Сонет за безсмъртната любов‘‘

20:00- ‘‘Хамлет или три момчета и едно момиче‘‘

„Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“

Аз не съм Ромео. Аз не съм Жулиета.

Когато човек се откаже от всичко, което „е“. Само тогава и единствено тогава „е“. Съблечен. Истински. Себе си.

В годината, в която празнуваме 450 години от раждането на Шекспир, режисьорът на Арт-сцена ‘‘4ХП‘‘ – Николай Георгиев, тръгва към една от най-класическите и същевременно емблематични пиеси в световната драматургия. Но не за да я постави на сцена и да ни запознае с образите на Ромео и Жулиета, а за да срещне човекът зрител с едно момиче, което не подозирате че съществува. Този път – не за да видите колко от вас има в Шекспир и колко от Шекспир във вас, а за да се откажете от себе си, от мислите, от логиката си, от морала, от семейството и обществото си и да си кажете „Аз не съм това, което съм, защото съм само това, което съм. Така вече става!“.

‘‘Ако моята ръка, дръзко и смело на твоята ръка нарушава неприкосновеността, то нека устните ни бъдат пилигрими за молитва сътворени, които греха ни с нежния си грях да заличат.‘‘

 „Време е за Лир“

Празно. Сам съм, а имам чувството, че сме много.  Когато си в празното ти всъщност не си. Не присъстваш. Си само знак. Знак за самия себе си или по-точно на отсъстващия себе си.

Време е. Време е за Лир. Да дойде и да ни каже – Живях, помъдрях, остарях. Да се усмихне както само той може и да добави „За едно само ви моля – не посягайте на старостта ми. Уважението, което ми дължите – не е заради нея. Към вас заслуги нямам. Освен една – тази, че живях и все още живея. Това е моето голямо богатство. Днес щедро ви го завещавам, за да не можете един ден да кажете, че не сте могли да бъдете това, което сте искали да бъдете.
Всички се раждаме свободни, но не всички живеем като такива. Свободен е само този, който се е освободил от своята несвобода.

 

 

„Хамлет или три момчета и едно момиче“

 

 

“Шекспир – съвременен и жесток” – такъв е най-световният английски драматург за най-съвременния и най-жестокия негов тълкувател – професор Ян Кот. И ако той успява да съблече другите шекспирови герои от кожата им и да ни покаже месото им – голо, кръвта им – течаща, то в “Хамлет” хирургическата му намеса е още по-кардинална. Трепанация отваря прословутия шекспиров череп и оголва мозъка на Хамлет и ние виждаме този, ще ми се да го нарека, хаос от мисли, “Буря” от мисли, която не спира да бушува от векове.

Ян Кот не експонира въпроса “Какъв е Хамлет?, а “Как се става Хамлет?”, “Кое е хамлетовото в Хамлет?”,  “Кое е това, което прави от едни хамлетовци, а от други нехамлетовци?”, и то в един изключително ярък и четлив сценичен прочит.

“Три момчета и едно момиче” е жестоката реплика на Шекспир формулирана от Ян Кот и хвърлена като ръкавица в лицето на нашето жестока “днес”, жестока сценична визия за убийството не на Хамлет, а на “гена”Хамлет – за да изчезне той завинаги и да не тормози повече човешкия род.

 

 „Ричард – кой Ричард“

Къртиците копаят своите тунели в тъмното без да се интересуват от посоката.

Хамлет-къртицата беше. Лир-къртицата беше. Хенри-къртицата беше… и Ричард, не онзи – Лъвското сърце, не и този – синът на Черния принц, не… все същият Ричард, в тялото на който се е втелил онзи почти млад, почти юноша, император на Рим – Калигула.

Ричард-къртицата е. Калигула е.

А ти – колко си. Колко от Шекспир, колко от Ян Кот, колко от Камю? И най-вече, колко от себе си?

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top