Емблематичните сгради на Пловдив – Военен клуб

В центъра на Пловдив, на днешния площад „Централен“ се издига красивата сграда на Военния клуб. Емблематичната постройка е на повече от век. Тя е сред сградите, които с годините на своето съществуване са се свързали здраво с живота на града и събитията и се е превърнала в един от символите на града под тепетата.

Първоначално сградата е имала друг архитектурен вид, но след опожаряването й, а впоследствие и голямото земетресение през 1928 година, тя е била разрушена почти до основи. По-късно е възстановена, но с известни изменения.

В първоначалния си вид след построяването, сградата на пловдивския военен клуб е била много интересна и внушителна със своя извисен обем и сполучливо архитектурно решение. Главната фасада към площада била майсторски пластично моделирана и със силно подчертаната си централна средна ос и двете кули по фланговете внушавала необходимата монументалност, достолепие и дълговечност.

Тъй като проектантът – архитект Никола Лазаров – е бил в София, тук на място е бил назначен за изпълнител на строежа и пряк технически ръководител младият тогава, но талантлив пловдивски архитект Михаил Ненков.

Така красивата сграда е възстановена отново. Строителството, започнало през пролетта на 1929 година, било извършено от Българското акционерно дружество за железобетонни строежи „Циклоп“ – София. А една немалка част от средствата за възстановяването, са от пловдивски дарители. В „Златната книга на дарителите по възобновяването на изгорелият салон на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание от 1927 година“ са посочени имена на банки, фабрики и кооперации от онова време, дали пари за възвръщане на величието на сградата.

Индивидуалните дарители са не по-малко. Това са лекари, адвокати, шапкари, книжари, аптекар, месар, търговец, оризар, рентиер, кръчмар… Все хора, които заедно с имената си, са записали и своите професии. Запазен е и актът при извършването на тържествения обряд и полагането на основния камък.

Той започва така „Днес, хилядо деветстотин двадесет и девета година от Рождество Христово, петдесет и втора от Освобождението на България от игото на турците и единадесета от царуването на Негово величество Борис Третий – цар на българите, при министерствуването на Андрей Ляпчев – министър председател и министър на вътрешните работи…“ Съобщават се и имената на войсковите началници от гарнизона по това време.

Началник на втора Пловдивска военно-инспекционна област е генерал-майор Марин Куцаров, а началник щаб – полк. Васил Василев. Командир на втора пехотна Тракийска дивизия е генерал-майор Иван Бангеев, комендант на града е полк. Стефан Кокилев, който е и председател на Управителния съвет на Пловдивското офицерско събрание.

Следва дълъг период, в който клубът е сменил няколко названия. В началото се е наричал Военен или Офицерски клуб. По-късно, през социалистическия период е бил Дом на народната армия. В началото на прехода, армейските домове получиха названието Гарнизонен военен клуб. Днес е останало първоначалното название – военен клуб.

Днес той приютява много самодейни състави и индивидуални изпълнители. Сред тях са фолклорният танцов ансамбъл Хоро, създаден още през 1949 година, клубът по спортни танци Парадайс денс, Детска вокална формация Омайниче, джаз-балет Електра, детска музикална школа по пиано, Дамски камерен хор, формация Етноритъм и др.

А иначе сградата има прекрасно сферично външно стълбище, което води към тежка дървена врата. Посетителите влизат в широко фоайе, в което може да бъде видяна историята на тази сграда. Високите тавани, богатата орнаментика, прекрасните полилеи в балната зала, напомнят за отминалите стари времена.

 

 

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top