Емблематичните сгради на Пловдив: Дом на учителя

В подножието на Стария град, в близост до известния Понеделник пазар, се намира красива възрожденска къща. Сградата, принадлежала на богатия търговец Бедрос Басмаджиян, се кипри на ул. „Петко Рачов Славейков“. Срещу нея е стръмната уличка, която води към къщата на Ламартин, отсреща е и красивата сграда на училище „Гео Милев“. А от прозорците се виждат скалите на Джамбаз тепе. Къщата на №4 от години е известна като Дом на учителя, а в нея е живял самият дядо Славейков с цялото си домочадие.

Всъщност къщата не е строена, за да се използва за жилищна площ. Богатият търговец Бедрос Басмаджиян имал три големи къщи в Стария град и тази той дава под наем.

Някъде след Втората световна война родът Чалъкови купува тази къща. Когато започва възстановяването на Старинен Пловдив, има предложение къщата да бъде превърната в Дом на учителя. Собствениците са настанени в многоетажни жилищни блокове, а домът е даден за нуждите на просветата.

Но да се върнем още по-назад в миналото. Тогава, когато през 1881 година в града идва големия български писател Петко Рачов Славейков. Той учителства в сегашната хуманитарна гимназия, а тогава Първа мъжка гимназия. Трябвало да бъде настанен някъде и Бедрос Басмаджиян предложил този дом. Така Славейков пребивава тук в продължение на три години с голямото си домочадие – съпругата и осемте си деца.

Славейков е най-емблематичният обитател на Дома на учителя. Роден във Велико Търново в казанджийски род. През 1843 година става учител във Велико Търново, но е изгонен заради сатирична статия. Впоследствие учителства още в Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и разбира се Пловдив.

Къщата е несиметрична, въпреки че отвън фасадата напомня симетричните къщи. Влиза се през малко коридорче, което отвежда към две тесни стаички – едната със специално направен кьошк или клюкарник, еркерно издаден навън. Към прозорчето отвеждат стръмни дървени стълби, а оттам се открива хубава гледка към калдъръмената улица, по която са минавали към центъра на стария град пловдивските калдъръм кокони. Голяма резбована врата води към красива голяма одая. Днес тя е възстановена и се изплозва за сбирки на самодейните учителски състави и сдруженията на учителите пенсионери.

Сред писателите от учителското съсловие, които са се събирали тук са Розалия Александрова, Величка Настрадинова, Наталия Александрова, Теменужка Балинова и др. В този дом те са проходили като писатели и поети, а техните творби са видели бял свят в алманаха, подготвен от Дома на учителя.

Хорът на пловдивските учителки е репетирал в голямата стая на втория етаж. Опасана с дървени долапи с резбовани врати, с високи прозорци, тази стая е била използвана още по времето на Славейков за гостна. Тук са били канени и гости от чужди държави. Паметливите хора разказват, че когато идвали чужди делегации преди 1989 година, а и в първото десетилетие на промените , те били развеждани из трихълмието. На слизане от Античния театър идвали в Дома на учителя заради закътаното му разполжение. Все пак той се намирал доста далеч от хорските погледи и най-вече тези на журналистите. Така тук се водели важни преговори и разговори. И въпреки че впоследствие се е наложила почти пълна реставрация на горния етаж на къщата, тази стая е запазила духа си. Но след 2002 година Домът на учителя е затворен.

От първия към втория етаж на къщата води стръмно двураменно дървено стълбище. Високите прозорци с изглед към двора, дават много светлина към етажа. На малката стълбищна площадка се виждат няколко дърворезбени врати. Едната от тях е оградена от две мънички алафранги и води към малка стаичка, която днес се използва за кабинет. Още два кабинета има на този етаж. Предполага се, че навремето те са били спални. Едната от тях е с красив дърворезбен таван. Дворът напомня този на Баятовата къща. Закътан зад сградата, той дава прекрасен изглед към задната фасада. В нея има интересна ниша, а по стените са изписани красиви флорални орнаменти. Малка градинка, стар бор, засаден от някой от собствениците, голям кестен и характерните за българските къщи чимшири опасват дворчето. Красиви дърворезби има и по портата, която отвежда от къщата към дворчето, в което обаче може да се влиза и от улицата. Външната фасада е изградена в типичния за Пловдив възрожденски стил – с еркерно издадени прозорци. А самата къща все още пази просветителския дух на Дядо Славейков.

 

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top