Животът на Емилия, прикована на легло от слонска болест

Емилия Никитова страда от слонска болест

Емилия Никитова е на 47 години и е родена в Пловдив. Още съвсем малка тя губи родителите си и оттогава ежедневието й е една непрестанна борба. От няколко години Емилия е обездвижена и прекарва живота си на легло, тъй като страда от елефантиаза, по-позната като слонска болест.

Тялото на Емилия е пълно с лимфна течност, теглото й е 220 кг., често получава тежки кризи, но въпреки това не се оплаква и се примирява със състоянието си.

Емилия завършва политология в Софийския университет през 1994 г., но само семестриално, тъй като в края на следването си е работила на три места, за да се издържа и не успява да напише дипломната си работа. Спомня си за студентските си години, когато й се е налагало да мие входове и да чисти по гарите, за да може да си плаща квартирата и сметките за вода и ток.

Днес Емилия живее в общинско жилище в кв. „Тракия“. Освен елефантиаза, тя страда и от тежка сърдечна недостатъчност, дискова херния, бъбречна недостатъчност, късогледство, дихателна недостатъчност, венозни заболявания на периферните съдове, гонартроза и коксартроза.

Пенсията й, заедно с добавките, е общо 220 лв. Това са парите на жената за цял месец, с които тя трябва да покрие разходите си за ток, вода, телефон, храна и лекарства.

Лишила се е от почти всички скъпи медикаменти, надява се, че това няма да е толкова фатално. Храни се веднъж на ден, вечер, след като е изпила всички лекарства. Яде предимно банани, мандарини, варени картофи,  докато е можела да се движи си е правила и супа.

Покрай леглото на Емилия се намира целият й свят. Бутилки с вода, панер с лекарства, вестници и книги, телефон, компютър, плодове – всичко трябва да е близко до жената, за да може да се обслужва сама.

Споделя, че се е случвало да умира от жажда, а да не може да достигне тубата с вода. По време на кризите, които често получава, също е сама – търпи болките и чака да отминат.

Емилия няма думи, за да изрази благодарността си към д-р Гюлев, който я подкрепя и й осигурява някои скъпи медикаменти. Тъй като той е зъболекар, е искал да лекува и зъбите й, но след прегледа се оказва, че поради тежкото състояние, сърцето на Емилия може да не понесе интервенциите.

Приятелка на Емилия организирала група във Фейсбук „Сърце на доброто“ преди повече от година. Д-р Гюлев научава оттам историята на Емилия и оттогава до ден днешен й оказва постоянно подкрепа.

Осигурил й е помощница, която идва при нея всеки петък, за да чисти и да й донесе храна и вода. През останалото време Емилия е съвсем сама. Няма близки, които да я навестяват, единственото й занимание са компютърът и книгите.

Преди да се обездвижи напълно, Емилия е работила в шивашкото си ателие на ул. „Капитан Райчо“ в града под тепетата. „Всички ме знаеха като Емилия с кучето, защото при мен живееше Виктория – кучето на покойната ми леля.“, разказва жената.

През периода, прекаран в ателието, Емилия се е сблъскала с много човешка злоба, била е жертва на измами, но въпреки това не е загубила вярата си в доброто у човека.

Цял живот тя е помагала на другите, жертвала е времето и силите си, работила е денонощно, за да са доволни клиентите й. Никога не е получавала критики за нещата, които е изработвала и всеки си е тръгвал от ателието й доволен.

„Може би затова тялото ми сега е една помийна яма, защото цял живот събирам чуждите неволи и пренебрегвам себе си заради тях“, споделя с тъга жената.

Докато разговаряме, Емилия ме моли да отворя вратата на терасата, за да влезе чист въздух. Отоплява се с духалка, която също е близо до нея, но не я държи включена през целия ден, тъй като няма как да плати високите сметки за ток.

Притеснява се да поиска помощ, изгубила е надежда да се излекува и мечтае за деня, в който мъките й ще приключат. Въпреки това обаче, Емилия е изключително интелигентен и позитивен събеседник, може с часове да говори за живота си преди да я връхлетят болестите, за местата, на които е била и за хората, които е срещала.

„Всяко изключение от нормалното е човешко нещастие. Независимо дали си сирак, болен или зависим от нещо – щом не се вписваш в общоприетите норми, ти си нещастен,“, така Емилия обяснява защо вярва толкова силно в човека и добротата.

На сбогуване Емилия ми подарява книгата си с поезия – „На приятелите с любов“. Събрала е произведения и за още книги, които обаче няма кой да издаде.

Пише красиво, макар и простичко. Стиховете й докосват душата, тъй като чрез тях тя изразява мислите си за човешката милост, доброта и страдания. „Защото всички в този свят са страдалци, просто мъките ни са различни.“, с тъга обобщава 47-годишната жена.

Всеки, който има възможност и желание може да помогне на Емилия:

Pay Pal help_emi@abv.bg- преводи във валута

Банкова сметка: IBAN: BG35FINV91501016038024

BIC: FINVBGSF Емилия Борисова Никитова

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top