Изкуството да си учител днес: Атанас Пирянков от Френската в Пловдив

teacher

Всеки човек има своя любим учител.  За някои възпитаници на Френската гимназия в Пловдив това е Атанас Пирянков – преподавател по български език и литература, който освен знания, предлага на своите ученици различен и нестандартен поглед към наши и чужди произведения.

Атанас Пирянков има 15-годишен опит като преподавател. Практикувал е професията само в пловдивски училища и споделя, че точно Френската гимназия е неговото място.

Когато е в 5 курс, непосредствено преди държавните изпити, Пирянков решава да се откаже от следването и евентуални бъдещи занимания с литература и български език. Един ден, докато се прибира вкъщи, пред блока го среща съседско момче, на което Пирянков по-рано е преподавал в задължителния за бъдещите филолози стаж в университета.

Петокласникът се обръща към Пирянков директно с думите: „Станахте ли вече учител?”. Това е въпросът, който отключва у бъдещия преподавател желание да се занимава с тази професия и го мотивира да завърши висшето си образование докрай.

Отначало Атанас Пирянков започва да преподава в СОУ „Никола Вапцаров“. Именно в това училище станах учител – там разбрах, че мога да върша тази работа, а шансът за нея ми бе предоставен от директорът на гимназията госпожа Елена Александрова, споделя той.

Продължава работата си в ЕГ „Пловдив” и е разпределен да води часове на осмокласниците. „Когато влязох в 8 „и“ клас срещнах познайте кой – същото момче, което ме попита дали вече съм станал учител.“, разказва преподавателят.

На следващата година той става и класен ръководител на същия този „и“ клас. През 2012-а година пък един ден получава изненадваща покана да бъде гост по случай пет години от завършването им.

За да привлече вниманието на учениците, преподавателят наскоро прибягва до нестандартен, но много успешен метод – рапира произведението на Гео Милев „Септември”. Изпълнението му трае около 17-18 минути и успява не само да провокира тийнейджърите, но и да ги накара да се замислят за общото между Експесионизма и рап културата.

А прилики между двете има, и то доста, обяснява Пирянков.  И в поемата „Септември”, и в рап изпълненията е налице пророческият тон и желанието да се опълчиш срещу статуквото и да протестираш. Крещящите метафори и фрагментарността също са присъщи елементи както за времето на Експресионизма, така  и за периода на възникване на рап културата в Америка. Други прилики са насеченият ритъм и нарушената строфичност.

Освен рапирането в час, Атанас Пирянков често използва и други нетрадиционни похвати по време на учебния процес. Литературното четене с коментар на български произведения например, помага на младите хора да се запознаят с текста и същевременно по-лесно да разсъждават върху него.

Преподавателят понякога разменя местата си със своите ученици – сяда на мястото им, а те заемат неговото. Пирянков изисква от тях да са много добре подготвени, за да могат да са от полза както на себе си, така и на целия клас.

Малко след премиерата на филма „Троя” Атанас Пирянков и тогавашния му 9-ти клас заедно отиват да гледат лентата. След прожекцията, когато вече са в класната стая, заедно откриват 14 фрапиращи разминавания между филма и Омировата „Илиада”.

В таблица на дъската Пирянков записва от една страна фактите от произведението, а от друга неточностите в „Троя”. Учителят е категоричен, че филмът обърква представите на всеки човек, който не е чел „Илиада”, особено на деветокласниците, които често предпочитат да свалят филма, отколкото да потърсят книгата.

Атанас Пирянков никога не се сърди на ученик, който спи в часовете му. Напротив, за учителя това състояние показва две много важни неща. Първо – гласът му предразполага ученикът да си почине и второ – когато човек спи, голяма част от нещата, които му се говорят през това време остават за дълго в съзнанието му.

По-добре да спят, отколкото да си ровят в телефоните и да изключат напълно за това, което се случва около тях, сигурен е преподавателят. Многобройните и безполезни административни задължения на един учител, са единственото нещо, което може да накара Пирянков да се насочи към друга професия.

Учителят не може да определи коя е любимата му книга, споделя, че учениците също му задават този въпрос и той винаги им отговаря лаконично: „Тази, която не ме оставя да заспя”. И все пак допълва, че има няколко произведения в литературата, които смята за съвършени – „Жерминал” на Емил Зола и „Страдание и възторг” на Ървинг Стоун, „Клетниците” – Виктор Юго, „Името на розата” – Умберто Еко, „Кръстоносци” – Хенрик Сенкевич, „Моби Дик” – Хърман Мелвил и сборникът „Старопланински легенди” на Йордан Йовков.

Другата страст на преподавателя са пъзелите. Заедно с дъщеря си, Пирянков прекарва цели часове в редене, като най-малкият пъзел до този момент е от 1000 парчета. В дома на учителя има цяла стая, отредена за готовите пъзели, които са или рисувани, или с картини на животни. В момента баща и дъщеря подреждат русалка, а в почивните дни обикалят Пловдив, за да откриват нови предизвикателства за редене.

 

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top