Иконографът Тереза Илкова предава вярата чрез творчество (СНИМКИ)

tereza_ikoni (1)

Да избереш иконографията за свое призвание, е един от най-съкровените начини да съхраниш вярата не само в себе си, но и да я предаваш чрез творчеството си на останалите. Възвишеното изкуство се отдава на малцина и изисква  истински вглъбено състояние на духа, талант и силна вяра в доброто у човека.

Тереза Илкова е родена в Белово, но от дълго време живее и твори в града под тепетата. От дете има влечение към изкуството и се записва да учи в гимназията за сценични кадри в Пловдив.

Още докато е ученичка, Тереза показва големи заложби и започва да жъне първите си успехи. Заедно със свои съученици, тя участва в изпълнението на сценичен декор за операта „Аида“, използван при турне на Пловдивската опера в Белгия.

„Бяхме много развълнувани, когато ни казаха, че декорите, които ние сме изработили, ще пътуват за чужбина“, спомня си Тереза. За младите хора това е било истинско признание и стимул да стават все по-добри и да развиват уменията си.

Приятел на семейството на Тереза, който е художник, я насочва към иконографията. Вижда как рисува и й дава икона, като съветът му е, да я прерисува така, както смята за добре. Тереза започва без никакви познания и подготовка, но въпреки това се справя с голяма част от детайлите, постепенно се увлича и насочва цялото си внимание към този тип изкуство.

Известно време след това разбира, че тази първа икона, която е прерисувала, е била Преображение – сцената, с която по традиция започва творческият път на всеки млад иконограф.

Така Тереза започва да рисува икони и дори да получава много поръчки, но вътрешното усещане, че няма достатъчно познания, все повече започва да й тежи и тя решава да следва иконография. Насочва се към Велико Търново, където има Богословски факултет, но не и желаната от нея специалност.

Амбицията да учи надделява и избира специалността „Теология“. „Казах си, че щом няма иконография, поне в теологията ще се запозная със светците, които рисувам и ще добия необходимите ми знания“, разказва Тереза.

Започва трескава подготовка за кандидат-студенския изпит, най-трудната част от който е било овладяването на Катехизис – основополагащото богословско наставление, което събирателно описва всички фундаментални въпроси на вярата.

Докато събира материали и учи за изпита, в университета разкриват нова специалност – теология и иконография. „Бях много щастлива и си казах, че това не е случайно и е направено специално за мен“, споделя Тереза. Започва да се подготвя отново, ходи ежедневно на уроци по рисуване и благодарение на таланта, упорития труд и огромното желание, е приета.

Тереза става първата носителка на Академичната награда на Община Велико Търново за отличен успех и творчески изяви. И до днес си спомня за церемонията с огромно вълнение и докато разказва, гласът й леко потреперва.

„От нашия факултет бяхме номинирани аз и една моя колежка. Нейният баща беше свещеник и аз за миг не съм си помисляла, че мога да спечеля“, споделя Тереза. Все пак си подготвила тържествена реч и когато обявили името й, изненадата била голяма, а притеснението – огромно.

Пред зала, пълна с академици, общественици, журналисти и колеги, отличничката прочела словото си, а аплодисментите и вниманието след церемонията, осъзнала едва през следващите дни.

По време на следването си Тереза участва в множество изложби на икони в Стара Загора, Плевен, Пазарджик и Велико Търново. Подрежда самостоятелни изложби в Бургас и Пловдив, представяла е свои творби в Париж, Швейцария  и Белгия.

През 2007 г. участва в изложба – представяне на българската икона в Лондон и Белгия под надслов “Пътя на иконата” осъществено от Арт – център”Алтера”.

Тереза е направила и голяма част от най-красивите и въздействащи стенописи в български храмове. През 1993 г. участва в изписването на храм в с. Крумово, а година по-късно и на този в Чепеларе. Изписва две сцени в храм в Долна Баня, в Костенец, а през 2001 г. с петима нейни колеги рисува в един от най-значимите паметници на културата, строен от майстор Кольо Фичето (1873г.) –  параклисът „Св.Св. Константин и Елена“ към храма „Св. Княз Борис І“ в гр. Велико Търново.

В родния си град Белово,  Тереза изписва сцена в храма „Св. Троица“. Участва в цялостното изографисване на на параклис “Покров Богородичен” в Пловдив, както и на храм “Св. Йоан Богослов” в Земен.

В момента Тереза няма постоянна работа – може да я откриете най-често в пловдивския арт квартал „Капана“, където рисува татуировки, помага на своите приятели от  ателие „Our House“, а понякога работи и в магазин за подаръци.

Тежи й, че почти винаги се намира някой без талант и познания, но с много влияние и възможности, който спира работата на хора като нея, които нямат връзки и влияние, и по този начин я ограбва не само финансово, но и духовно.

Тереза е вярващ човек и това личи от всичко, което прави, както в работата си, така и в ежедневието. Вниманието към детайлите, любовта, с която докосва материалите, с които твори и вълнението, с което говори за съдбата на иконографите в България, са показателни за добротата, която носи в себе си.

„Няма как да се занимаваш с подобен вид изкуство без да имаш вяра“, споделя Тереза. Нека гледаме иконите не само с физическото, но и с духовното си зрение. Защото само така ще се съхраним като личности.

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top