Илия Виделинов събира един „Живот в 8 GB“

Илия Виделинов представя пътвия си моноспектакъл

Илия Виделинов е роден в Пловдив на 19 януари 1990 г. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и в момента е част от  трупата на Родопски драматичен театър – Смолян. Първият си моноспектакъл „Живот в 8 GB“ младият актьор ще представи тази вечер в клуб „Петното“ в Пловдив.

Илия от дете се увлича по магията на театралното изкуство, от  родителите си знае, че пъпът му е хвърлен на покрива на театъра. В невръстните си години непрестанно е лавирал между това да бъде или да не бъде актьор и в 7 клас окончателно решава, че това ще е неговият начин да изразява емоциите си и да провокира.

От следването си в НАТФИЗ Илия пази само хубави спомени. Успява да влезе в Академията още от първия път, въпреки провокациите и трудностите по време на самите изпити. „Пресяването“ на младите кандидат-актьори преминава в три кръга, като  всеки трябва да е подготвил драматичен и комедиен монолог, проза, стихотворения, басня, вокално изпълнение и танц.

Илия споделя, че не би напуснал България, тъй като смята, че емигрантството ограбва човека. На два пъти е живял и работил в Испания, имал е възможност да следва и гръцка филология в Солун, но е категоричен, че не би се впуснал в подобен тип аватюра. „Както казва един мой приятел – трябва да имам много сериозни банкови кредити, за да го направя“, допълва актьорът.

Подготовката за моноспектакъла „Живот в 8 GB“  започва преди година и половина, когато Илия все още е бил в 4 курс. Цялата идея за представлението започва от разсъжденията на Илия как човек може да събере най-ценните моменти от живота си на едно място – в случая на една стандартна флашка с 8 GB памет.

Като всеки съвременен човек, Илия се вълнува от новите технологии, материалното, което ни завърта и ние бързо забравяме накъде сме тръгнали и къде отиваме. Фалшивите профили, с които вече сме свикнали и социалните мрежи, които са заели огромна част от живота ни, уж имат за цел да подобрят комуникацията, а всъщност ни отнемат най-ценното – общуването лице в лице.

Актьорът започва да описва своите най-приятни спомени – първата целувка, загубата на девствеността и всякакви запомнящи се случки, като в началото възнамерява да ги превърне в роман или сборник с новели с обща тематична линия. След това събира и разказите на свои близки и познати и постепенно открива, че поставянето на сцена е любопитен и интересен начин да предаде форма на всички истории.

Актьорът споделя идеята си с „Петното“, тъй като му е необходимо различен тип пространство, където аудиторията да е директен събеседник. От клуба му подават ръка, Илия оформя текста и започва да репетира. С усмивка разкрива, че най-верният му почитател по време на репетициите е кучето му.

Ру е лабрадор, женско куче и през април заедно с цялото семейство е отпразнувала първия си рожден ден. Истински купон с торта, други домашни любимци и обща снимка са спомен са съпъствали празника.

Илия често се връща в Пловдив и любимито му място в града под тепетата е откритата сцена на „Конюшните на царя“. Преди е обичал и да пътува, но преди година докато завършва магистратура в НАТФИЗ, работи и в театър в Шумен . Тогава му се е налагало да прави дълги преходи между София и Шумен с нощните влакове, които в налалото са били забавни, но след това са се оказали доста изтощителни.

„Всеки човек има трудности и всеки избира как да премине през тях, това е въпрос на гледна точка. Преди две години точно днес, на 29 януари почина моя блзка приятелка. Това ме кара да се замисля как мога да събера целия живот на човек, всички моменти от него в една обикновена флашка.“, споделя Илия.

Светът според актьора се движи бързо, ние постоянно препускаме и изведнъж идва въпросът – какво остава след нас и остава ли въобще нещо? „Аз искам да оставя нещо по-голямо от мен, достатъчно ми е с някакъв жест да породя усмивка и да видя, че някой е щастлив“, допълва той.

Илия признава, че иска да работи с всички свои колеги, защото вярва, че всеки може да го научи на нещо. Най-краткосрочната мечта на Илия е да успее да провокира хората с моноспектакъла си. Надява се, че в бъдеще ще вижда повече усмихнати хора, които да искат да останат в България и да имат свободата да правят това, в което вярват.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top