Имало едно време… детство без интернет

Първи юни е! Празнуваме деня на детето и може би днес е най-точният момент да поговорим за детството. Нашето детство, за това на дядовците и бабите ни, и за детството на сегашните деца. За целта ще ви запознаем с едно младо семейство – Павлин и Румяна Василеви и техния син Емил, който е на три години и половина. Също така и с 82-годишния дядо Никола.

Павлин е на 28 години, а Румяна на 26 – те разказват за своето детство с широки усмивки и не скриват, че общо взето са го прекарали на улицата.

„Излизаш сутрин рано прибираш се вечер късно, в някои дни от игра не остава и време за ядене дори. Връщаш се капнал от умора, нямаш сили и краката си да измиеш, камо ли да ядеш – лягаш и заспиваш.“ – спомнят си семейство Василеви.

И двамата разказват, че през тяхното детство са играели на големи групи от по 10/15 души, като всички са били на различна възраст. Младите родители допълват още, че те като деца не са имали много играчки, но са се забавлявали по различни начини.

„И учителка съм била, и продавачка в собствения си магазин и какво ли още не. Когато си дете можеш да си всичко“, обяснява Румяна и допълва разказа си с подробности около любимата си игра.

Като малка много обичах да играя на магазин. Събирах каквито се сетиш предмети от вкъщи и ги нареждах пред себе си. Обяснявах на всички, че ги продавам и че това е моят магазин.“

А любимата игра на съпругът й Павлин е била криеницата, за някои от вас може би тя е позната със следните имена:  мижитарка, миждарка, миженка, миженица, жумичка, жмичка, жуменка, жоменица, криенка, кришка-мишка.

С леко разочарование Павлин споделя, че днес тази игра е напълно безинтересна за сина му Емил.

„Обяснявал съм му я, опитвал съм се да играя с него на криеница но не му харесва.“ – допълва бащата.

Двамата родители обясняват, че днес синът им има доста играчки, но не си играе с тях. Всеки ден го водят на детската площадка, но въпреки това най-любимото занимание за малкия Емил си остават мобилните телефони на мама и татко и лаптопа вкъщи.

Имам чувството, че работи дори по умело с телефоните ни от нас. Използва вайбър по който се обажда на наши приятели, представя се, че е Емчо, понякога им изпраща картинки. Но най-любимо му е да гледа филмчета и да слуша песнички в YouTube, като сам си ги пуска.“ – обяснява Павлин.

Една от големите страсти на Емил са превозните средства – коли и най-вече мотори. Малкият дори вече си има план за бъдещето. Когато стане на 15 да има скутер, на 20 кола, като тя трябва да е „БМВ“, а на 23 години трябва да се сдобие и с най-мощния мотор „Хонда“.

И докато малкия Емил споделя големите си мечти за бъдещето, баща му с усмивка си спомня как като малък си е направил безжичен телефон.

„Когато бях дете не бяхме и чували за мобилни телефони. Един ден с братовчедка ми Ема си направихме телефон от две пластмасови чаши и един конец. Понеже живеехме на метри един от друг и така тя от спалнята в тях, а аз от нас местим чашите ту на устата, ту на ухот,о зависи, кой говори. Беше много весело.“

Двамата родители споделят, че днес интернет и многото играчки пречат на децата да са така изобретателни.

Това мнение споделя и 82-годишният дядо Никола. Той ни разказва своето детство от далечното минало, когато не само, че е нямало интернет и компютри, ами и каквито и да е играчки. Липсата им обаче, е карала децата да са доста изобретателни.

Като дете дядо Никола е играел на доста опасни игри.

„Бяхме достатъчно малки и глупави за да ги играем.“ – споделя дядото и ни разказва правилата на някои забавленията.

Много обичахме да играем на „Буки“. Прави се един кръг в средата му се слага една консервна кутия, мерят се седем крачки и се отбелязва една черта, на която се застава за да хвърляш камък по кутията, която наричахме буки. В средата до буки-то има един „пазач“. Събират се дечурлигата от цялата махала и всеки се изрежда да хвърли камък по буки-то. Когато удариш буки-то, то се отмества, а после трябва да го върнеш пак с удар от камъка в средата (без да го пипаш с ръце). Ако не успееш обаче ставаш „пазач“, което е най-опасното от цялата игра.“

„Едно време нямаше играчки и играехме с камъни и дървета. Сменяхме игрите постоянно. Отвсякъде хвърчаха камъни и се чудиш как да се пазиш.“ – разказва още 82-годишният Никола.

Друга игра, която дядо Никола помни така, сякаш е играл вчера, се нарича Карабит.

Смесваме гасена вар с вода и то се образува газ. Слагаме една консервна кутия с дупчица държим я докато се изпълни с газ, палим едно фитилче, броим до три и бягаме. Като изгори фитила гърми и кутията хвърчи много на високо. Колко пробити чела имаше от тази игра. Ако закъснее с изхвърчането и се върнеш да провериш, защо не е гръмнало, а то точно в този момент гръмва и направо те отнася“ – споделя с усмивка детските неволи дядото.

От разказите на дядо Никола стигаме до извода, че нашите дядовци като деца са играли американски футбол – бейзбол. Децата обаче са го наричали „Чилик“ и сами са си правили необходимите за тази игра средства.

„Чупим един клон, който разделяме на две. От едната половина се прави чилик (заострен кол), а от другата половина се прави мачка (бухалка). Чилика се заравя в една дупка като се оставя да стърчи нагоре. С мачката трябва да го удариш така, че да хвръкне нагоре, а след това да го удариш пак за да отлети максимално най-далеч. А през това време другарите ти чакат разпръснати наоколо за да хванат чилика и който го улови е негов ред да удря. И тази игра си е доста опасна, защото може да си пробиеш я окото, я ръката.“

Въпреки опасните игри детството на дядо Никола отпреди 70 години е незабравимо със своите емоции и до днес. 82-годишният мъж разказва и за други любими игри като криеница и гоненица. Също като Павлин и Румяна дяд Никола е прекарал детството си в игри на улицата.

Децата днес пропиляват детството си пред компютрите“ – категоричен е дядото.

Независимо от това преди колко години сте били на възрастта на малкия Емил и дали сте прекарали детството си в щури игри на улицата или пред компютъра.

Запазете детето в себе си. Честит празник пораснали деца!

 

 

 

 

 

Ваня Балева

Ваня Балева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top