Какво се крие зад ревността?

revnost

Ревността е причина за всеки пети развод, а психолозите и психотерапевтите свързват именно с нея една трета от проблемите на клиентите си. Тя се промъква в отношенията ни независимо от волята ни и не успяваме да забележим как от безобидна игрива спътница, която придава на нашата връзка пикантност,  се превръща първо в скандалджийка, а след това в чудовище. Как да се справим с ревността, какво се крие зад нея и защо е опасна?

Ревността като игра

„Ти изобщо не ме ревнуваш!“ – случвало ли ви се е да чуете някога подобна реплика? Произнесена с кокетство, тя сякаш приканва любимия да разиграе малък спектакъл – като потвърждение на това, че вие все още сте желана и обичана. В тази категория са също непринудените разкази за това, как някой се е опитал да се запознае с вас в супермаркета или какви комплименти са ви направили колегите за новия тоалет. Когато между вас има доверие, ревността не е нещо повече от елемент на играта, пикантна искра, напомняне за това, че вие все още сте привлекателни един за друг. Въпросът как да се справите с ревността, тук не е от значенеи, тъй като в умерени дози тя не е отрова, а лекарство, което носи само полза.

Ревността като призив към диалог

Понякога ревността възниква в отношенията ни на принципа „ще се скъса, където е тънко“. Неизговорените обиди, понякога изобщо несвързани с ревността, се трупат и в някакъв момент намират изход, получавайки съвсем абсурдна форма. Струва ти се, че нямаш повод за съмнение, а и партньорът ти не може да бъде наречен ревнивец, но конфликтите  на тема „кой е този твой приятел“ и „кой ти звъни по това време“ започват да провокират скандал след скандал. И ако се замислиш, се оказва, че вместо въпросът как да се справиш с ревността на мъжа си или собствените съмнения, по-правилно би било да си зададеш въпроса: какво всъщност ме кара да се безпокоя? Къде се крие „коренът на злото“, източникът на нашите конфликти. Възможно е раздразнението и обидата, адресирани към евентуална съперница, в действителност да са свързани с това, че сме спрели да се слушаме един друг, сърдим се за това, че любимият човек не се интересува от нашето мнение, все още се ядосваме заради стар конфликт и се нуждаем от истински диалог. Опитайте да чуете какво всъщност се скрива зад гневните изблици на ревност. Нерядко те се оказват маскирани отчаяни молби за внимание и доверие.

Ревността като провокация

Най-обидно е, когато ревността набира такава сила, че колкото и да е парадоксално, става причина за изневяра. Има виц, който точно характеризира как действат жените и мъжете в подобна ситуация. Ревнивият мъж мисли: „Ако разбера, ще я убия“. А ревнивата жена: „Ще го убия, но ще разбера!“ Трябва да се отбележи също, че ревността е характерна за мъжете не по-малко, отколкото за жените и въпреки това тази шега много точно илюстрира способността ревността да предвижда още неслучили се нежелани събития и да ги провокира. Съдете сами: измъченият партньор разбира, че е виновен по подразбиране, кавгите следват една след друга, отношенията се рушат пред очите му и желанието да кръшне при тези обстоятелства става още по-силно. Колкото и да е тъжно обаче, в такава ситуация да се вини мъжа, няма да е съвсем честно.

Ревността като симптом

Превърнала се от нещо временно, в мания, ревността ни изяжда отвътре, правейки отношенията ни непоносими. Ако често изучавате страниците във Фейсбук на непознати блондинки, които са лайкнали снимката на вашия любим, ако тайно преглеждате входящите му съобщения и във всяко ви се мержелее съперница, време е сериозно да се замислите какво става с вас и отношенията ви. Дълбока и опасна, макар и доста разпространена заблуда е  да смятате постоянната мъчителна ревност за нормално явление. В идеалния случай, за да се ориентирате в своите преживявания, си струва да се обърнете към психолог, но някои стъпки можете да предприемете и сами.

Първото, което трябва да направите, за да се справите с ревността, е внимателно да анализирате собствените си усещания. Ревността има много нюанси. Попитайте се: какво всъщност чувствам? Тневога? Страх? Неувереност? Защо ме преследват тези тревожни мисли? Ако бъдете истински честни със себе си, ще успеете да разберете, за какво точно е сигнал вашата ревност. Възможно е с удоволствие да откриете, че зад нея е скрит вашият страх от самота, егоизъм, неувереност в себе си, страх да бъдете отхвърлени, усещането, че сте по-лоши от другите, съмнения, че сте недостойни за партньора си. Възможно е да се окаже, че ви преследва сценарият на отношенията между вашите родители, разпаднали се заради изневяра. Без да си давате сметка, вие подсъзнателно сте убедени, че изневярата по принцип е неизбежна и с ревността се опитвате да защитите отношенията си от крах. Възможно е също да е имало изневяра в живота ви и в този случай ревността е проява на невъзможността да повярвате отново на любимия.

Каквото и да се е случило, на вас и на вашия партньор предстои да се справите със страха и съмненията. Помнете, че ревността е ирационална, жестока и опасна, но е по силите ви да измените нещата и да обуздаете това чудовище, докато то не ви е подчинило.

Снимка: elle.ru

 

 

 

 

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top