Как Елена и Александър от Асеновград отглеждат рози в Горнослав

elena3

Да си розопроизводител в България е екстравагантно, интересно, но и не е никак лесно. С тези думи започна разговорът ни със семейство Елена и Александър Паскалеви от Асеновград. От три години насам, всяка пролет те са сред розовите цветове и аромат.

Елена е учителка в една от детските градини в Асеновград. Александър работи в местната водноелектрческа централа. Розовата им плантация от четири декара се намира в село Горнослав. При тях сентенцията „Внимавай какво си пожелаваш, защото винаги има риск желанието ти да се бъдне!“ важи с пълна сила.

Една шега отваря нова страница в живота на семейството. Всичко започва, когато разбират, че техни познати отглеждат рози. „Когато Ви омръзнат, дайте ги на нас.“, шегуват се те помежду си. Речено – сторено. След известно време, семейство Паскалеви получават възможността да ги имат и без да се колебаят, приемат предложението.

Решават да се заемат с отглеждането на рози, тъй като тази дейност  е нетипична за асеновградския регион. А работата е съвместима и с постоянната им такава. Физически не е тежко, уточняват Елена и Александър. Както повечето земеделци, така и те подчертават, че административните спънки при взаимоотношенията им с държавата създават повечето трудности.

Пазар в България има. Около 3 лева струва килограм рози. А близо час е нужен за събирането му. Розите се отглеждат подобно на лозето, обясняват двамата розоберачи. Пръскат се, подрязват се, торят се, орат се, почистват се болните пръчки. А щом настъпи моментът на розобера, в продължение на почти два месеца, всяка сутирн в 5 ч. младите земеделци са на полето.

Розите се берат в специални престилки с огромен джоб, за да не се мачкат цветовете. Брането трябва да се осъществява максималмно бързо. Ако цветът не е откъснат на време и при подходяща температура, маслото му се връща обратно в храста. Затова се бере до 10 ч. или 11 ч. сутринта.

Както във всяка работа, така и тук има притеснения, коментира семейството. Каква е била зимата, дали снегът е увредил цветовете, справят ли се във времето? Има много неизвестни, докато настъпи моментът да получат крайния резултат. „Гледаме си ги като деца.“, смеят се младите земеделци.

За да вирее розата, специфичното е, че трябва разликата между нощната и дневната температура да е 12 градуса. Мислите на един розоберач на полето са свързани с какво ли не. От чувството за самосъхранение от влечуги и насекоми, които се навъртат наоколо, до прекрасната гледка, която се открива всяка сутрин, още преди изгрев слънце, пред очите им.

Плодовете от своя труд те получават, след като продадат продукцията в село Зелениково. Там, в розоварната, един килограм розово масло се получава от три тона рози. За съчетаването на розобера и учителството, Елена казва, че търпението, което се прилага при работата с децата е важен фактор и при розобера. Резултатите и в едната, и в другата професия не се постигат нито за пет минути, нито за няколко дни.

В розопроизводството желание да помага показва и 7-годишният Георги – син на Елена и Александър. Те не го натоварват с тежък физически труд. Чрез примера си му показват, че наготово, без да се полагат усилия, нищо не се постига. А работата на полето определено изисква жертви и лишения.

„Никога не сме предполагали, че ще се занимаваме с розопроизводство. Но и след като започнахме, не сме мислили да се отказваме. Колкото и трудности да срещаме, вярваме, че ще успеем. Дали защото нямаме друг избор? Или заради самата вяра? Падаме, ставаме, поемаме въздух и продължаваме!“. Така, с няколко емоционални изречения приключиха разказа си Елена и Александър Паскалеви.

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top