Как погребват домашните си любимци пловдивчани

Знаете ли, че все по-често пловдивчани погребват домашните си любимци така, както близките си? Това ни разказа един художник, който изкарва прехраната си, правейки надгробни плочи. Често му се случва да изработва паметници и за починали домашни животни.

Ангел Чираков е завършил художествената гимназия „Цанко Лавренов“ през 1994 година. През 2000-та се дипломирал в специалност „Живопис“ и педагогика на изобразителното изкуство в АМТИИ в класа на Румен Жеков и Крикор Касапян. Но с рисуване се занимава в свободното си време, а хляба си изкарва с дялане на камъни – на Рогошките гробища. Оказало се, че занаятът не е от най-доходните, но пък дава възможност да се преживява.

Ателието на Ангел е почти до вратите на Рогошките гробища. Там, където от 2009 година е оформено пространство, в което хората да могат да погребат четириногите си приятели. Това е първото законно гробище за домашни любимци в страната. До идеята за създаването му се стигнало след десетки запитвания на граждани, които не искали да захвърлят любимите си животни в някой казан за отпадъци, а да ги погребат достойно. Затова те започнали да търсят и услугите на каменоделците.

Така Ангел започнал да прави надгробни плочи освен за хора, също и за животни.  По думите му с навлизането на модата от Запада домашните любимци да се изпращат с почести, у нас все по-често опечалени собственици на починали животни, започнали да искат да ги увековечат с камък.

Ангел ни разведе из гробището за домашни любимци, което се намира в западната част на Рогошките гробища. То започва с поочукана табела с надпис, а след това в редица край бетонната стена следват над 200 гробчета на кучета, котки, хамстери и други питомци. Повечето приличат на човешките, от които ги дели една алея. На някои има снимки, на други гравюри, на трети е изписано само име и кратка прощална фраза. Има и такива със стихчета. Освен надгробни плочи, на места върху могилките за забити кръстове, изглеждащи малко странно като знак за погребано животинче. Тук там има поставени цветя – изкуствени, а на места и свежи букети. Знак, че хората идват да си поговорят с напусналия ги питомец.

Според Ангел хората погребват домашния си любимец така, както близките си, защото всяко животинче по своему става част от семейството. И раздялата с него е много трудна. Той е чувал много и различни истории за домашни питомци – някои по-сантиментални и тъжни, други по-весели. Гравьорът ни разказа за свой приятел, който си поръчал паметник за двете си починали кучета. Но вместо на гробището, го поставил в градината си в къщи за спомен.

Ритуални погребения на любими животни се извършват в почти всяка част на света. Още древните египтяни мумифицирали кучета, котки, маймуни и птици. През X в. пр.Хр. специално за погребване на животни покрай река Нил са заделени големи парцели земя. Но най-голямото гробище за кучета в древния свят е открито от археолозите в Националния парк в Ашкелон, Израел. То датира от XII в. пр.Хр.

Въпреки ежедневните срещи с хорската мъка, Ангел не е спрял да рисува, макар и да няма много време. Съвсем скоро той участва със свои творби в изложбата 15 по 5 в галерията на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон“.

 

Знаете ли, че графитите имат приложение и в съвременния живот? Оказва се, че те могат да имат също естетична и образователна стойност. В началото на есента графитъри изрисуваха пловдивското основно училище „Д-р Петър Берон“ с литературни сюжети. Герои от детските приказки, книги от българската класика, Рибният буквар и патронът на училището Петър Берон оживяха на фасадите на трите учебни сгради. Проектът е на сдружение „Младежки глас“.

За да изпишат графитите върху учебните сгради, в Пловдив пристигнаха художници от цялата страна и цели два дни работиха върху фасадите на четирите постройки, в които се обучават децата от училище „Петър Берон“. Младежите рисуваха в рамките на поредния Стрийт арт фест в града под тепетата, който този път се съсредоточи в сградата на учебното заведение.

Така позанемареното училище в центъра на града започва да прилича на изложбена зала. Малкият принц, папагали, книги и приказни герои грейват по стените и правят по-красив двора на училището. Търсихме начин да скрием грозните графити, на които стават жертва учебните сгради, а децата да отворят очите и сърцата си към нещо различно, обясни началният учител Дафина Ганева.

Най-очаровани от красивите картини по стените бяха децата. Те много бързо разбраха каква е идеята, обясни учителката им. Самата тя е възхитена от резултата.

Оказа се, че разкрасяването на учебното заведение е и част от програмата за честването на 90-тата му годишнина догодина. А изработката надминала очакванията на училищното ръководство. И въпреки многото „за“ и „против“ миналата година, когато момчетата изписаха сградата на Драматичния театър и подлеза на Баня Старинна, те смятат да продължат да рисуват.

Сега пред момчетата от Младежки глас стоят нови перспективи. Работят по четири европейски проекта, както и по още идеи за разкрасяване на градската среда. Нещо, което отдавна е се прави в чужбина, а все повече се налага и тук.

 

 

 

 

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top