Книги, които се четат на един дъх

knigi

Родителят е личността на която детето подражава и ако ти не го научиш да обича книгите или да го напъхаш в тази, създадена от теб самия рамка на интелигентния човек, то детето няма как да влезе само.   Просто ще намери свой собствен начин да развие себе си.

Все повече се срещат млади хора в парка или градския транспорт, които четат.

В този ред на мисли, замисляли ли сте се, кои книги са ви повлияли по някакъв начин – научили сте се на нещо, накарали са ви да размишлявате, а дори и да разширите мирогледа си.

Направихме списък от шест книги, които се четат на един дъх. Тези, които след прочитането им оставят стряскащата мисъл, че има толкова много неща които не знаем – истини, факти и открития, които просто чакат да бъдат открити от нас самите.

„ДиагнозаБългарин в чужбина“ – Димо Райков 

В реда на нещата, тема на разговор в почти всеки един спор е как българина винаги ще си остане прототип на Бай Ганьо – все ще носи тази съществена черта в себе си, която всъщност го прави истински българин. Свидетели сме ставали и  на ожесточени спорове за това дали младите, сиреч бъдещето на родната България, трябва да останат  тук и да се борят за едно по-добро утре, или да заминат в чужбина и да оставят образованието си в ръцете на европейците.

Тази книга представя в себе си както  известната байганьовщина на българина, така и всички положителни и отрицателни качества на сънародниците ни. Всичко това на фона на идеята за идеалния европеец – парижанина. И в цялата тази история има нещо комично – нещо което ще те накара да се засмееш, но не толкова на случките, а по-скоро на факта, че това си е просто типично по български и няма защо да им се сърдим на героите.

Всъщност, контрастите между характерите тук са изключително интересни и след прочита, книгата или ще те остави с онова чувство на гордост от собствената си нация, или ще пръкне мисълта “Е това си е Бай Ганьо – такива сме си, да му се невиди. И такива ще си останем.”  Средно положение би могло въобще да не съществува. Оставяме на теб читателю, да прецениш.

„Шестото клеймо“ – Дан Браун

Шестото клеймо е може би едно от най-добрите попадения на Дан Браун. Фактът, че той сблъсква религия и наука, или иначе казано –  минало и бъдеще в своите творби, посажда изключителни теми за дебати и разговори.

Тази сила на религията, която е способна да контролира повече от половината население на Земята. Не става въпрос само за християнството.

Разбира се, всеки средностатистически читател е заинтригувана от пикантните истории и пуснати слухове, че Ватикана пази в секретите си изключителни тайни, които притежават силата да разтърсят света из основи. Та това е напълно достатъчно да започне да се рови по-дълбоко в темата.

И Дан Браун грабва. Факта, че той вплита реални истории, реално съществуващи места и открития в своите книги е изключително впечатляващ. А ключовите думи, които със сигурност ще те грабнат тук са – тайни общества, древно братство, Ватикана и една дълбоко и строго пазена тайна.

„Светата кръв“ и „Свещеният Граал“ на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн

Книгата е впечатляваща, но ако илно вярваш и се осланяш на Иисус в своя живот, на своя отговорност прецени дали искаш да прочетеш книгата или не. Оставя те изцяло разтърсен от теориите, които тримата изследователи развиват – идеите, че свещеният Граал всъщност няма нищо общо с чаша, в която е събирана кръвта на Иисус.

Теорията, че цялото разпъване на Божия син всъщност е изиграно като една перфектна пиеса, и че може би Иисус има наследници – и всичко това подкрепяно с открития и разкрити пазени тайни. А ако си помислиш, че цялата история е пошла измислица с цел печелене на читатели и пари – това съвсем не е така.  Разследванията, които всъщност продължават с години са спонсорирани от ББС, а книгата се основава на едно случайно открито съкровище.

Книгата всъщност излиза много по-рано преди Дан Браун да започне да пише своите творби – например Шестото клеймо, затова авторите го обвиняват, че общо взето е откраднал целия сюжет.

Но разбира се, по-горе разкритите части от сюжета са само теории, никой по никакъв начин не се опитва да убеди читателя, че това е така.   Друг е въпроса до колко той ще повярва и ще постави под съмнение цялата история за живота на Спасителя.

„Мемоарите на една гейша“ – Артър Голдън

След като преминеш през живота на едно обикновено момиче, което постепенно се превръща в една от най-известните гейши в квартала на удоволствията Гион, осъзнаваш, че има толкова много неща за които нямаш ни най-малка представа. По света има изключителни, нечувани съдби, а повечето от нас дори не знаят за тях.

„Сблъсък“ – Стивън Кинг

Разбира се, не на всеки би допаднал подобен тип жанр четиво. Но е нужно  само да се спомене, че книгата излиза 1978, и години по-късно (1994) е адаптирана за телевизия и има издаден комикс от Марвел. Това е напълно достатъчно, че да потвърди –  класиката остава класика независимо колко време е минало.

„Всичко на масата“ и „Factotum“ – Чарлс Буковски

На пръв поглед няма кой знае каква идея в самия сюжет. Всичко  изглеждаше пошло – просто разказ за бунтаря, който не се вписва никъде – младеж, загубил правилния път. Едва след като приключиш с двете книги осъзнаваш цялостната идея. Някак картинката се подрежда и основния замисъл се появява. За изключително голяма част от обществото  успешен човек значи образован.

Няма нищо по-хубаво от това да инвестираш в себе си и след това да береш плодовете от собствения си успех. Точно тази гледна точка, те кара да осъзнаеш и самия замисъл на книгите. Те  дават един пример за това какво се случва с онези бунтари, които захвърлят образованието си и решават да поемат по трудния път. Онзи в който, със своите изключения разбира се, или ще те отведе в подземния свят или ще те тръшне на улицата, без даже да се усетиш.

Картинката в книгите е представена по онзи мръсен, кален и вулгарен начин – точно така както всъщност е. Все пак, това е Буковски.

„451 градуса по Фаренхайт“ – Рей Бредбъри

Това е една от най-добри антиутопии. Години напред обществото е загубило почти напълно интелектуалните си устои, битът се състои в гледане на широкоекранна телевизия и безсмислени панаирни забавления, а човешкият живот е загубил своята стойност.

Главният герой на „451 градуса по Фаренхайт” е пожарникарят Монтег. Пожарната команда в песимистичните възгледи на Рей Бредбъри обаче има съвсем друга функция – тя не гаси пожари, а ги прави. Целта на пожарникарите е да се отзовават на граждански сигнали за укриване на книги, едно от най-сериозните престъпления в антиутопичния свят, и да изгарят до основи домашни библиотеки. Срещата на пожарникаря Монтег със седемнайсет годишното съседско момиче е причина за катарзиса на главния герой – неговото собствено търсене на онова, което някога е било ценно, а днес се смята за престъпление. Какво обаче може да направи един обикновен човек, пък бил и той личност, на толкова негостоприемно място, където преследването на полицията се предава директно в домовете на хората.

„451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри е  книга за всеки човек, който обича книгите.

По материали на: wishbox.org и DCNEWS

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top