Когато работиш това, което обичаш! (СНИМКИ)

12321102_997693510272413_916719389552285792_n

„Правя това, което обичам и обичам това, което правя.” С тези думи определя работата си като аниматор Моника Карамитева. Тя е родена през март 1993-та в девинския квартал Настан.

Сега младата чаровница живее в Пловдив и работи като аниматор в един от най-посещаваните детски центрове в града. „Никога не ми е минавало през ума, че ще работя с деца“, признава Моника.

В началото е обмисляла да учи рехабилитация. Но нали човек не може да избяга от съдбата си – в момента следва „Начална педагогика“ в ПУ. Кандидатства за работа в детския център, без дори да подозира, че това няма да е просто временна заетост.

„Никога няма да забравя, когато на интервюто за работа казах, че обичам деца, а настоящите ми работодатели ми отговориха – внимавай какво говориш, защото още не си се занимавала с тях.“

Три години по-късно Моника е повече от сигурна, че обича децата. Ежедневно тя води десетки рожденни дни и забавлява малките палавници.

„Не мога да си представя, че някога ще дойде ден, в който аз ще престана да бъда част от празника на децата. Работата с тези чисти създания ме прави по-добър човек.”

„Заниманието с деца не може да е актьорска игра“, обяснява Моника и допълва, че ако не си искрен в игрите си с тях, някак си го усещат и не те приемат за приятел. „Децата отключват в мен едни първични качества, които не съм подозирала, че все още нося.“

Най-любимото нещо в децата за Моника е блясъкът в очите им. Детските очи са чисти, любознателни, искрени, добри.

„Не знам кога започва да се губи този блясък, но колкото по-дълго го запази човек, толкова по-щастлив ще е той“, убедена е младата дама.

С децата не може да си тъжен – те могат да те ядосат, изпитваш всякакви емоции, но никога тъга.

Любимата детска игра за Моника е да накара малчуганите да фантазират.

„Карам ги да си представят ситуация, в която всички сме например в някой кораб, хралупа или сме попаднали в буря. Аз две минути преди тях съм си представила всичко това и вече съм там –  чакам и тяхното въображение да заработи и играта става чудесна.“

Но тази игра е невъзможна с деца, които изцяло са завладяни от технологиите. Децата, които мислят само за компютърни игри, не могат да мечтаят, те нямат и толкова развито въображение.

Като най-трудно в работата си Моника посочва общуването с родителите. Щом работиш с деца няма как да избегнеш срещите с майките и татковците.

„Винаги ми е било трудно да впечатлявам родителите. Когато имам парти аз се занимавам изцяло с децата – играем, пеем, танцуваме. И някак забравям за възрастните.“

Част от обучението на Моника в университета включва и стаж в детска градина. Тя споделя обаче, че не си представя бъдещето в забавачка.

„Там нямаш свободата да предадеш нещо на тези деца. Трябва да се движиш по точно определени правила и да вкарваш децата в едни рамки, в които аз лично не бих искала да бъда поставена.“

Моника споделя, че най-много до нейните представи за работа с деца се доближава образователният метод Монтесори, тъй като там се развива потенциала им.

„Когато отида в детския център аз не чувствам, че съм на работа. Сред децата успявам да се разтоваря от всички ежедневни проблеми. Работата ми ме прави щастлива, тя ми дава много.“

Освен, че се занимава с деца, Моника пише стихове, прави бижута, като по-малка се е занимавала и с пеене.

Очаквайте продължение на разказа за останалите интересни творчески занимания на Моника Карамитева!

Снимки: Личен архив

Любимата детска песен на Моника

Ваня Балева

Ваня Балева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top