Домашните котки често похапват храна, „забравена“ тук или там от собствениците им. В такива случаи собствениците предполагат, че домашните им любимци са били привлечени от миризмата.

Оказва се обаче, че това не е така.

Макар че имат силно обоняние, котките не се осланят непременно на него, когато търсят храна.

Резултатите от изследване на учени от университета в Линкълн, Великобритания, сочат, че писаните разчитат по-скоро на зрението си, отколкото на обонянието си, съобщи сп. „Сианс е авнир“.

За да стигнат до тези заключения, учените прибегнали до прости експерименти. Първо показали пред 8 котки късове хартия с особен аромат, върху които били отпечатани снимки на техни посестрими. При всеки експеримент участващите в него котки имали две опции – в зависимост от направения от тях избор получавали възнаграждение (лакомство) или не.

Само някои опции били печеливши. След като котките научили правилния отговор, учените променили индикациите. Така миризма, която „обещавала“ възнаграждение, вече била свързана със снимка, която преди не осигурявала лакомство, и обратно.

След това пред котките били представени два къса хартия с две печеливши индикации – обонятелна и визуална, за да се установи върху коя от тях ще падне изборът им. Учените констатирали, че една-единствена котка демонстрирала предпочитание към обонятелните сигнали.

Макар изследването да разкрива, че котките разчитат преди всичко на зрението си, тези животни имат много добра обонятелна и зрителна памет, отбелязват учените. Резултатите от изследването са публикувани в Applied Animal Behaviour Science.