Лицата на Пловдивския Куклен театър: Наталия Василева

BIG1357131620Natalia-Vasileva

Наталия Василева вече девети сезон е част от голямото семейство на Пловдивския куклен театър. Тя от малка мечтае да бъде актриса, и то не в драматичния, а в кукления театър. Родена е в Кюстендил и още като дете изнася представления заедно със своите приятели на улицата, макар че там никога не е имала възможността да гледа постановка с кукли.

В семейството на Наталия няма актьори – майка й е лаборант, а баща й – миньор. Завършва Техникум по лека промишленост и след това се отправя към НАТФИЗ без да има каквато и да е предварителна подготовка. При първия й опит на изпита през 1999 г. я късат на втория кръг, след което тя се връща в Кюстендил. Омъжва се, ражда дете и през 2003 г. отново кандидатства в НАТФИЗ, като този път я приемат без проблем.

Наталия завършва в класа на проф. Дора Рускова, на която е много благодарна не само заради съветите по време на следването, но и за множеството възможности, които преподавателката е осигурявала на своите студенти непосредствено преди дипломирането – посещения в различни театри, насоки къде да започнат работа, препоръки.

Наталия е една от актрисите, които имат невероятния късмет да започнат работа веднага след завършването си. Проф. Рускова първоначално предлага на Наталия да се пробва в Благоевградския театър, за да е  възможно най-близо до родния Кюстендил.

Към края на академичната година обаче, Наталия и колегите й посещават театъра в Пловдив. Това е първото стъпване на актрисата в града под тепетата и тя остава впечатлена от творческата атмосфера тук. По същото време две от актрисите напускат кукления театър и се търсят професионалисти за спектакъла „Фауст“, който заминава на турне в Петербург.

Следва кастинг и Наталия е една от двете избрани, които заминават за Петербург и подписват договор в театъра. Спомня си, че когато започва работа в Пловдив, колегите й я посрещат много топло и тя веднага успява да се почувства като у дома си.

Малкото крокодилче, Вещицата, Лисицата са само част от ролите, които Наталия е имала възможността да изиграе в театъра. Споделя, че всяко следващо превъплъщение й е любимо, а най-трудно й е било да изиграе Лиско в „Малкия принц“. Доста време отнема на актрисата докато намери правилния подход към ролята и да остане доволна от свършената работа.

„По ръба на небето“е пиесата, за която Наталия е трябвало да се подготвя най-дълго физически. Там тя е имала няколко роли, като най-голямата е била на вещица, която скача на батут. В продължение на 1,40 мин. актрисата е трябвало да редува скачане, текст и да влиза в различните образи.

Много от малчуганите идват след представление при актьорите, задават им въпроси и искат да се докоснат до куклите. Наталия няма да забрави как едно от децата преди време не е искало да си тръгне без да отнесе вкъщи Малкото крокодилче от едноименната пиеса. Обещанието, че крокодилчето отново ще бъде на сцената и че ще радва и дуги деца, успява да убеди момченцето да остави куклата в театъра.

Докато следва в НАТФИЗ, Наталия и колегите й често са имали за задача да изработват сами кукли. И до днес пази момичето от „Малката кибритопродавачка“, както и една от циганките, направени в часовете.

Наталия твърди, че досега не е имала трудни моменти в театъра, и като повечето си колеги, когато има странични проблеми, започва да репетира, за да се отърси от действителността. Работата на куклените актьори е благодатна, защото освен позитивни емоции и много срещи с деца, остава и време за почивка.

През свободното си време Наталия обожава да се разхожда и така да поддържа гъвкавостта и добрия тонус. Смята, че това е задължение на всеки актьор, който като нея и колегите й обича и държи на работата си.

Снимка: Георги Вачев

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top