Лицата на пловдивския куклен театър: Румен Караманов

Malkiat princ2

След поредицата  „Лицата от трупата на пловдивския театър“, DCNEWS ще надникне и зад кулисите на Държавен куклен театър – Пловдив, за да ви запознае отблизо с работата на хората, избрали да се посветят на изкуството.

Актьорът Румен Караманов е първият член от голямото семейство на театъра, който ще ви представим. Бащата на Румен също е бил актьор, това е една от причините Румен да кандидатства във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”. Приемат го от първия път, според него не толкова заради подготовката, а заради огромната му мотивация.

За първи път  идва в Пловдив по време на екскурзия в училище. Градът под тепетата го привлича много и веднага след като завършва ВИТИЗ през 1994 г., в класа на проф. Николина Георгиева идва тук.

Вече 19 години Румен е част от екипа на пловдивския куклен театър. Дебютът му на сцена е в спектакъла „Главанаци“ с режисьор Петър Пашов. По-възрастните актьори са били сигурни, че „малкият“ ще се справи , така и станало, но чак на четвъртата или петата премиера Румен разбира къде всъщност се намира.

Трудно е да се пречупиш и да играеш на професионална сцена след четирите години в Академията, споделя Румен. Според него дипломите трябва да се раздават след няколко професионални спектакъла, тъй като в театъра дори да има идеално изграден сценарий и всичко да е ясно предварително, трябва да имаш достатъчно опит и да бъдеш креативен, за да умееш да импровизираш.

Теорията е едно, а практиката е съвсем друго нещо, а най-сериозното обучение започва едва когато застанеш на професионалната сцена. В театъра всички са равни и когато дойде нов член на екипа, веднага трябва да се впусне в предизвикателството наред с по-опитните си колеги.

Румен избира кукления театър, тъй като в него има повече изразни средства, отколкото в драмата. Освен това в пиесите за възрастни, които се играят в пловдивския куклен театър има достатъчно драма . „Хамлет“, „Малкият принц“, „Едип“ са все пиеси, които комбинират изразните средства на кукления театър с методологията на изразяване на драматичния .

Най-трудни за Румен са моментите, в които му се е налагало да прави неща, които не чувства близки. Понякога се получава разминаване в разбиранията на актьора и тези на автора или режисьора, и тогава човек трябва да се пребори първо със себе си.

Ако артистът е истински артист,той не трябва просто да изпълнява, каквото му кажат, а първо да направи нещата за себе си, защото преди да облагороди публиката, той самият трябва да се чувства уверен и спокоен.

Освен като актьор, Румен работи и в ателието на театъра. Интересно му е да прави кукли, да ги подобрява, и споделя, че вече се чувства третият в ателието след художничките Гери и Ели.

Използва тактическите си познания, за да ремонтира елементи и ли да ги прави наново. От 24 кенчета за бира успява да направи робот-марионетка, но това е по-скоро за удоволствие и самият той го определя като начин да релаксира.

Случвало му се е да забрави текст на сцената, особено след първите няколко представления, когато вече е доста уморен. По-забавно от самия гаф обаче, е измъкването, което става с помощта на бързите и точни рефлекси, придобити в резултат на дългите години на сцената.

Преди време Румен за една година е бил и директор на театъра, и това му помогнало да види нещата от различен ъгъл. С тъга признава, че всяка борба за финанси е обречена, тъй като липсата на средства започва от най-високите етажи.

Признава, че е имал моменти, в които е мислил да се откаже от професията си заради малкото средства. Но тук идва въпросът какво наистина искаш да правиш и къде се чувстваш доволен и свободен да изразиш себе си.

Румен винаги търси провокация, а не толкова начин да се изяви. Мечтае да се промени отношението на хората към театъра, не да търсят просто забавлението, а да се обърнат и към позабравените ценности. Евтинията ни е завладяла и трябва доста да изстрадаме, за да се променят нещата. Това ще стане с работа и лишения, нищо няма да дойде наготово и трябва съзнанието ни да бъде подготвено за това, смята той.

Актьорската професия помага на Румен да няма спънки в комуникацията и да не разделя хората по професия или възможности. Дори публиката той приема за свой партньор, тъй като двете страни взаимно се провокират и споделят общи емоции.

Снимки: Държавен куклен театър – Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top