Лицата на Пловдивския Куклен театър: Мария Димитрова

mariq

Мария Димитрова е родена в Пловдив на 2 август, занимава се с театрално изкуство от 7 години, а от година и половина е част от екипа на Пловдивския куклен театър. Талантлива, харизматична и безкрайно артистична, Мария е една от любимките на малките и пораснали почитатели на кукления театър под тепетата.

От съвсем малка всяка събота и неделя  Мария посещава кукления театър заедно с баща си. Странно е, че тогава не се впечатлява особено от представленията и дори, когато се е връщала вкъщи, не е можела да опише какво точно е гледала. „Зяпах в тавана, въртях се и изобщо не ми беше интересно“, признава актрисата.

Като по-голяма случайно посещава мюзикъл в Драматичния театър и това сякаш отваря сетивата й за изкуството. От този момент започва да посещава различни школи, където танцува, пее в хорове, а на малко по-късен етап започва да се занимава и с театър.

Първото излизане на сцена на Мария не е свързано с театъра, а с музиката. Още в първи клас я записват да свири на гъдулка и продължава да се занимава с това цели 9 години, под вещото ръководство на пловдивския композитор и гъдулар Тодор Киров.

Преди година и половина директорът на Държавен куклен театър – Пловдив Виктор Бойчев, кани Мария в храма на куклите, и сега тя е едно от най-младите лица в екипа. Преди това е била част от трупата на театър „Хенд“, а благодарение на директора му – клоунът Кени, Мария започва да обича професията истински и й се посвещава изцяло.

Първата среща на Мария с куклите е била ужасяваща, тъй като не е могла да си представи как е възможно само с докосване и игра да усети магията, която носят героите от плат. Два каубоя – единият нисък и дебел, а другият – висок и кльощав, са били първите кукли, с които актрисата е трябвало да се „сработи“.

Първото представление, в което участва като част от трупата на кукления театър е „Мързеливата пчеличка“, а любимата й кукла винаги ще си остане Дребосъчето – герой, направен с много любов, който актрисата винаги ще носи в сърцето си.

Мария споделя, че досега не е имала трудни моменти в театъра,  даже напротив – когато има някакви лични проблеми, репетициите така я поглъщат, че забравя за всичко лошо. „В театъра можеш да отприщиш собствените си емоции и чувства, дори когато са ядосани и изнервени, някои актьори се справят много по-добре с поставените задачи“, смята Мария.

Ролята, която младата актриса мечтае да изиграе, е смел и сърцат образ, подобен на Дон Кихот. В най-новата постановка на Пловдивския куклен театър – „Децата на Хамелн“ Мария играе човек от народа, който попада в най-различни абсурдни ситуации.

Актрисата признава, че не би заминала да работи в чужбина за постоянно, тъй като не може да живее без приятелите си и роднините в града под тепетата. Макар че професията на актьора не е високо платена, то тя е много благодарна.

„Децата възприемат не естетически, а етически, това, което правим“, смята Мария. Дори дадена сценография да не е на високо ниво, то ако актьорите са искрени и играят със сърцето си, малчуганите усещат това и се прехласват по спектакъла. След представление децата често идват зад кулисите, искат да пипнат куклите, а понякога споделят, че се страхуват и бягат от страшните образи.

В момента Мария учи Танцов театър – мечта, която не е успяла да реализира веднага след като завършва гимназия, но от която не се е отказала и сега е дошъл точният момент.

Танците винаги ще бъдат другата голяма страст в живота на актрисата. Първият и учител по модерен балет е Марияна Ангелова в балет „Диви котки”, а след това попада в състава на Николай Серафимов.

В кукления театър тя оформя пластичния живот на не един от спектаклите от репертоара и най-важното е, че успява да съчетава различните изкуства с особено изящество и лекота. „Получава се, защото тук не идваме на работа, а правим всичко с удоволствие“, завършва актрисата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top