Лицата от трупата на Пловдивския театър – Красимир Василев

Лицата на Драматичния театър: Красимир Леферов

Красимир Василев е роден в Тополовград на 30 ноември 1989 г. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Венцеслав Кисьов с ролята на Ломов в спектакъла „Предложение“  от Чехов. През 2013 г. дебютира на сцената на Драматичен театър – Пловдив с ролята на Асенчо във „Възвишение“ по Милен Русков.

Историята за достигането му до театралната сцена обаче е дълга, изпъстрена с безброй перипетии и много емоции. Когато Краси е в 12 клас, решава, че трябва да се заеме сериозно с бъдещето си и да кандидатства нещо. „Майка ми е начална учителка и е носител на двете най-престижни награди на МОН, а сина й да не кандидатства. Не може така!“.

По това време Краси работи в рибно заведение в Лозенец и това го мотивира да се пробва в областта на туризма. Насочва се към колежа по туризъм в Бургас и намира справочника с информацията за кандидатстване. Оказва се, че приемният изпит е „просто“ един тест за интелигентност, което кара Красимир да е сигурен в успеха си две седмици преди самото препитване.

„Обадих се на майка ми да купува най- голямата кутия с бонбони – приели са ме вече.“, спомня си Краси. Майката на младия ентусиаст обаче не е толкова уверена в категоричния успех на сина си и решава  да почака преди да почерпи, че има студент в къщи. Вечерта преди изпита обаче Краси залага на изпитаното „полят изпит – взет изпит“ и черпи наред.

Идва и денят на препитването. Бъдещият студент от ранни зори чака пред сградата на колежа и няма търпение да реши теста, тъй като същия ден е на работа. Докато стои пред ВУЗ-а забелязва, че другите около него са разтворили различни книги и четат усилено.

„Казах си тогава: Какво четат? Това или го имаш или го нямаш, това не се учи.“, споделя актьорът. С влизането в стаята за изпита Краси веднага се настанява до вратата – все пак бърза, пък и е сигурен, че ще се справи за отрицателно време.

„Раздадоха тестовете и… шах! Теста се оказа в три части – математическа, логическа и български език! Гледам го тоя тест, гледам го, чудя се от къде да започна“, спомня си през смях Красимир. Решава да остави математиката за най-накрая и се заема с логиката. Цифрите и квадратчетата сериозно го притесняват и бързо минава на българския – там поне няма проблем.

„Погледнах за малко математическата част и попадам на задача номер 13, която е следната: „Главата на рибата тежи 200 гр., тялото тежи, колкото главата и опашката, а опашката- половината тяло. Колко тежи рибата? Пред мен седна момичето, което отвън четеше, понадникнах в листа й – половин кариран лист решение! Това си казвам да е пред мене, аз не мога да го препиша дори! Реших сам да я реша и разсъждавам – 200 гр. глава… това ще е някой голям шаран! При такава голяма глава тялото ще е поне 650 гр. заедно с люспи, перки… и опашката и хоп изкарах шарана 1 кг. Гледам отдолу отговорите – 0,600 0,900 1,000 1,100. Заградих отговор В! Половин кариран лист…друг път! Ето го решението! Отговора се оказа 1,100…явно хрилете бях забравил.“, разказва младият творец.

Оценката от изпита е 4,75, а бала, от който стартира приемът е  5,25. „Обадих се на майка да купува по-малка кутия бонбони, че сигурно на 2-3 класиране ще ме приемат. Приеха ме на последното, но с руски език, а аз на руски знам само „здраствуйти“. Така Краси се прощава с надеждите си за академична кариера в Бургаския колеж.

„Пак станах една сутрин и си казах, че ще кандидатствам актьорско майсторство, от малък го исках. Казах си ако и тук ме скъсат заминавам за Англия. В НАТФИЗ ме скъсаха на първия кръг още, а в Благоевград ме прие проф. Венцеслав Кисьов.“ Така започва и  кариерата му на актьор.

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top