Лицата от трупата на Пловдивския театър: Ивайло Христов

Лицата от трупата на Пловдивския театър Ивайло Христов

Ивайло Христов е роден на 17 септември 1970 г. в Бургас. През 1995 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. От 1995 е щатен актьор в трупата на Пловдивския драматичен театър.

Още от много малък Ивайло Христов иска да се занимава с театър. Когато е в 9 клас, учителката му по литература забелязва, че в него има талатнт, който трябва да се развива. В Механотехникума, където е учил са и първите му опити на сцена, заедно с младежката театрална група, която самите участници наричат „Поколение“.

Ивайло споделя, че винаги е чувствал театъра като свой дом. Първият път, когато кандидатсва в НАТФИЗ при проф. Азарян, не е приет. Но това не го отказва и след като излиза от казармата, отново се насочва към театралната академия. Актьорът е сигурен, че времето в казармата му е помогнало да узрее и вторият му опит да влезе в НАТФИЗ се увенчава с успех.

Въпреки че конкуренцията е била голяма, Ивайло Христов е приет в класа на проф. Елена Баева. Негови състуденти са известните и талантливи актьори Малин Кръстев, Симеон Лютаков, Димитър Терзиев, Милена Кънева, както и част от трупата на пазарджишкия театър.

Актьорът определя студентските си години като трудно време, в което за кратко са се сменили подходите на преподаване и възприемане. Най-голямото предимство на прохождащата тогава демокрация според Ивайло Христов е свободата на избор, която получават хората, отдадени на културата. Театралът държи изключително много на свободата си и споделя, че наистина я чувства. Не се притеснява да изрази мнението си и да каце категорично „не“ на нещата, които не са в природата му.

Ивайло Христов съзнателно избира да стане част от трупата на Пловдивския театър, въпреки, че е имал няколко варианта, един от които е бил храмът на Мелпомена във Варна. „Смело и безотговорно“ актьорът претегля плюсовете и минусите и приема предизвикателството да работи в града под тепетата.

За да прави театър, човек трябва да се чувства стабилен не само в духовно, но и в материално отношение. Това е и причината в началото на актьорската си кариера, Ивайло да започне работа и като спортен журналист. Като малък се е занимавал с футбол, тренирал е и плуване, а едно от хобитата му сега е да анализира спортните срещи на зеления терен.

Иска му се да има повече време за дъщеря си и се надява, че тя няма да тръгне по неговия път и да се занимава с театър.

Освен че е запален по спорта, Ивайло е и пътешественик по душа. Най-добре се зарежда в родния Бургас, прибира се там винаги, когато му се отдаде възможност. Според актьора морето не може да бъде сравнено с нищо, защото не е провинция. Въпреки това с всеки изминал ден Ивайло се чувства все повече пловдивчанин, отколкото бургазлия. „Един гларус вече е почти майна“, обобщава с усмивка той.

Ивайло е от актьорите, които обичат трудностите и предизвикателствата. Последният път, когато е срешнал трудности е по времето на „Възвишение“ на Иван Добчев. Свикнал да бъде най-стабилен въев времето преди премиерата, при това представление Ивайло се е почувствал уверен чак по време на спектаклите. Определя ролята си там като едно от най-силните си постижения и дава целият творчески процес като пример за качествена екипна работа.

В най-новата постановка на Пловдивския театър „Антихрист“ Ивайло влиза на по-късен етап, отколкото останалите актьори. Голямо предизвикателство за него е работата с младия екип, новите идеи и лудия репетиционен процес.

Сигурен е, че спектакълът на талантливата режисьорка Анастасия Събева тепърва ще се развива, а на самата нея предрича големи успехи на сцената. За самия актьор това е първият път, когато работи с жена режисьор и се надява оттук нататък да има повече такива възможности.

Ивайло Христов споделя, че с голямо удоволствие би приел роля в киното. Снимките с Жерар Депардийо миналата година са оставили у него много приятни спомени, но смята, че всичко е въпрос на късмет. Радва се на българските сериали, които се снимат в последно време у нас, тъй като това е голям шанс за талантливите хора, които се занимават с изкуство.

Актьорът не е имал сериозни гафове на сцената, случвало му се е на няколко пъти да си забравя текста. Като най-голям критик определя майка си, по думите му тя е сериозен човек, който рядко дава положителни оценки. По време на гостуването на „Възвишение“ в Бургас,  тя му дава оценка отличен 6, което за него е истинско признание.

Снимка: Георги Вачев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top