Лицата от трупата на Пловдивския театър: Елена Атанасова

Лицата на Пловдивския театър - Елена Атанасова

Елена Атанасова е родена в София. Завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър” през 2000 г. Освен в театрални представления, Елена участва в множество кино и телевизионни продукции. Носителка е на престижната награда „Аскеер” за изгряваща звезда за ролята си в мултимедийния моноспектакъл „Дневникът на Бриджит Джоунс”.

Актрисата е израснала в режисьорско семейство, баща й е работил в телевизията и Елена от малка е по терените заедно с него. Той снима много предавания, повечето от които музикални, и оттам тя се заразява с „бацила“ на актьорското майсторство.

Като всяко дете тя има и други мечти – първо е искала да стане оперна певица, след това балерина, докато най-накрая решава да кандидатства в театралната паралелка „4 x С“ към  22-ра гимназия. Така от 9 клас Елена се впуска в дебрите на театъра, където се чувства изцяло в свои води.

Първото представление е на сцената на Военния клуб в София, заедно с театралното училище точно на 20 декември, Игнажден. Елена си спомня приказката, която са играли и мирисът на сцената, който нахлува в нея и я пленява завинаги. Тогава тя разбира, че актьорската професия е нейният начин да изразява най-добре мислите, емоциите и чувствата си.

Вторият си моноспектакъл „Секс без захар“ талантливата актриса осъществява на сцената на Пловдивския театър. Елена е човек, който обича да е на места, където се случват много и качествени събития.

Драматичният театър в града под тепетата е място, което в момента е в страхотен подем, уверена е Елена. Актрисата се чувства страшно добре сред колегите си и екипа, който подбира репертоара на Драмата.

Тук освен колегиалност, разбиране и добро отношение, Елена среща и много истински приятели. Има и още една причина актрисата да е като у дома си в Пловдив и тя е, че нейната баба по бащина линия е пловдивчанка.

Партньорството на сцената за Елена е свързано най-вече със сигурността и доверието, което може да гласува на хората, с които играе в даден спектакъл. Споделя, че би градила отношения на сцената с всеки, стига той да е стойностен и сериозен професионалист.

Сработването между творците, винаги се пренася върху публиката и тя усеща дали нещата между партньорите са се получили, допълва актрисата.

Едно от последните превъплъщения на Елена е в ролята на Дулсинея в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Целият творчески процес е изключително емоционален и в края на премиерата дори самите актьори не могат да сдържат сълзите си.

Още по-голямо е вълнението, когато се чува как хората разтварят кърпички и започват тихичко да подсмъркват и да си поплакват. Това се случва на всяко едно поставяне на мюзикъла на сцена и е сигурна предпоставка за дългия му живот.

Съчетанието на актьорската игра, оркестърът, който свири и невероятната драматургия е сбъдната мечта за всеки талантлив творец.

Всяка роля за Елена е истинско предизвикателство. Привилегия за нея е търсенето и откриването на различни характери, в женските образи, които трябва да изиграе. Във всяка нова героиня тя търси нещо различно, което досега не е имала възможност да представи пред публиката.

Огромна енергия, мощ и сила според актрисата се изисква за представленията, в които си сам на сцената. Отговорността е голяма, тъй като трябва да протече процес, в който ледовете между творец и публика да се разчупят и същевременно всеки път да си оригинален и различен.

Киното за Елена също е свързано с много и силни емоции. Хубавото там е, че можеш да разчиташ на режисьори и монтажисти, с усмивка споделя тя.

Актрисата има голямо желание тепърва да развива тази своя страст и вярва, че най-хубавото тепърва предстои. Оптимист е за българското кино и смята, че с повече усилия и намиране на правилния път, филмите в България ще достигат все по-високо качество.

Най-забавният момент в кариерата си Елена преживява на сцената на „Аполония“ в Созопол през лятото. Играех „Секс без захар“ вечерта, в същия ден имаше голяма буря и нещо ми подсказваше, че токът ще спре, спомня си Елена.

След първите няколко изречения, токът наистина спира и идва ред на импровизациите. Актрисата убеждава публиката, че на тъмно се говори най-добре за секс и хората дори започват да вадят айфоните си и да осветяват сцената.

Цели 15 минути Елена играе, помагайки си със светлината на умните машинки.

Както всичко от трупата на Пловдивски театър, така и Елена се натъжава, когато трябва да говори за пожара, който преди две години сполетя Храма на Мелпомена в града под тепетата.

Не сме ние хората, които ще оправят света, очевидно тези, от които зависят генералните решения, не искат да поемат отговорността.

Жалко е и е много тежко, особено за колегите ни от техническия екип, които са в постоянен „летеж“, допълва актрисата.

Победата на Пловдив в надпреварата за Европейска столица на културата дава надежда на Елена, че голямата сцена на театъра отново ще се възроди и на нея тепърва ще се поставят мащабни спектакли.

 

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top