Лицата от трупата на Пловдивския театър: Петър Тосков

Лицата на Пловдиския театър: Петър Тосков

Петър Тосков е роден на 12 юли 1955 г. През 1983 г. завършва специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Димитрина Гюрова. Има над 120 роли в театъра, сред тях са Орландо в „Както Ви харесва“ от У. Шекспир, Естрагон във „В очакване на Годо“от Бекет, Бринсли Милър в „Черна комедия“ от Шафър, Попович във „В полите на Витоша“ от Яворов, Княз Орсино в „12-та нощ“ от У. Шекспир, Маскарил в „Любовна досада“ от Молиер, Андрея в „Боряна“ на Йовков, Старият дрОгар в „Бог е невинен“ на Мартин Карбовски, Шекспир в „То беше чучулига, Жулиета“ от Ефраим Кишон, Пейо Бръмбара във „Възвишение“ на Милен Русков, Хелмут в „Мъжка забавачка“, четири образа в „Няма да платим, няма да платим“ от Дарио Фо и осем роли в „Посещение на млада дама“ от Зденек Подскалски и много други.

Още от дете Петър Тосков е запален по театър. Първата му мечта му била да последва пътя на баща си и да стане лекар, но той го убедил, че лекарската професия е изключително тежка и Петър Тосков кандидатства инженерство в МЕИ. Паралелно с това се явява и на изпитите във ВИТИЗ, но първият му опит е неуспешен.

Големият театрал Апостол Карамитев казва на Петър, че има подходящ глас и визия, но трябва да работи още. За кратко се отказал от театъра, но не подозирал какво му е приготвила съдбата… Още докато следва в Машинно-електротехническия институт в Габрово, започва да играе в самодейния състав там. Първата му роля, макар и на любителска сцена, е Херострад от  „Да бъде забравен Херострад”.

Същата година участва и на фестивал в Благоевград, където получава награда за мъжка роля.  Оценява го жури от преподаватели в театралната академия. Така Петър решава отново да кандидатства във ВИТИЗ и прекъсва следването в МЕИ. За втори път го късат на изпитите. Въпреки това започва работа в театъра в Шумен и година по – късно вече е студент във ВИТИЗ, в класа на проф.Димитрина Гюрова, с преподаватели Богдан Сърчаджиев и Георги Попов.

Преди да се включи в трупата на Пловдивския театър, в продължение на 7 години Петър Тосков е играе на сцената в Стара Загора. Вярва, че важните неща, които трябва да се случат в живота ни, просто се случват. „Като хубавите спектакли“ казва още актьорът и допълва, че дори след тежки репетиции, когато на сцената се роди нещо красиво, трудностите се забравят.

Помага на младите актьори в театъра и ги съветва, но само когато те самите се допитат до него. „Изкуството не се учи, учи се занаятът. За един млад актьор е важно да работи много и дори когато греши, това го учи какво не трябва да прави на сцената“ – казва още Петър Тосков. За гафовете си пред публиката разказва с усмивка. Не се е случвало да забрави текст, но е бъркал реплики.

В спектакъла „Майстори” например, вместо „Ходил по чужди земи” казва „Ходил по чужди жени”. Дълго време и публиката и колегите му се смеят с глас…  В същото представление става и друг гаф – от пистолета, с който накрая трябва да убие главната героиня Милкана, не се чува изстрел. Очевидно реквизиторът, чието задължение е да възпроизведе звука, се е заприказвал зад кулисите.  Оръжието „гръмва“ доста по – късно, когато вече не е насочено.

Атьорът се гордее с всичките си роли, независимо дали са главни или епизодични. И докато всеки негов колега мечтае да играе в шедьовъра на Бекет „В очакване на Годо”, то театралът има  тази възможност цели два пъти – през 1987г. в Стара Загора в ролята на Естрагон и през  2010 г. в ролята на Владимир, но вече на сцената в Пловдив.

Ролите в киното според Петър Тосков са въпрос и на  късмет. „Истински популярен ставаш ако играеш в нашумелите български сериали”, смята актьорът и дава за пример много от по-младите си колеги.

Освен талантлив и обичан актьор, Петър Тосков е и изтънчен кулинар. Приготвя най – различни специалитети с много любов. Риболовът е другата му страст, но все по – рядко намира време за нея.

Липсата на нравственост е основната причина за повечето ни проблеми – смята Петър Тосков. Опитва се да следва максимата „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб“ и вярва, че стореното добро се връща. Но не е оптимист за бързото възстановяването на опожарената сцена на Пловдивския театър.

За да се случи дълго чаканият ремонт, са нужни не просто 4-5 милиона лева, а политическа воля. И разбиране на дължавно ниво, че именно във време на криза, културата е спасителен остров – казва Тосков. Надеждата му е, че до 2019 година, когато Пловдив ще бъде европейска столица на културата, театърът ще бъде изцяло ремонтиран.

Актьорът не крие, че заради трудностите в професията, понякога е мислил да зареже театъра. „Но какво е човек без голямата си любов?“ – пита с усмивка Петър Тосков.

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top