Лицата от трупата на Пловдивския театър: Елена Кабасакалова

Елена Кабасакалова

Елена Кабасакалова е родена на 14 май 1973г. Завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Здравко Митков. От 1999  година е щатна актриса в Драматичен театър-Пловдив.

Елена се увлича по изкуството още от съвсем малка. Първоначално е искала да стане певица и по цял ден „репетирала“ вкъщи. Родителите й обаче забелязват, че дъщеря им се справя много по-добре с имитацията, отколкото с пеенето и Елена решава да се насочи към актьорската професия.

Първо завършва театрално студио „Апарт“ в Пловдив. Натрупала значителен опит, Елена решава да се яви на кандидатстудентски изпит в НАТФИЗ, където е приета от първия път. След като завършва е назначена за една година на щат в Сатиричния театър в столицата. От 1999 г. до сега е актриса в Пловдивския театър – мястото, което определя като своя втори дом.

Първата й роля като професионална актриса е в спектакъла на Иван Добчев „Фалшивата монета“ на сцената на Сатиричния театър. Гордее се с всичките си роли, защото за нея всяко превъплъщение на сцената е един труден и дълъг път. Случвало й се е да играе в представления, които не отговарят напълно на личния й театрален вкус, но обича ролите си, тъй като във всяка една е вложила частица от себе си.

Досега Елена не е имала сериозни гафове на сцената. Перифразирала е, но никога не е забравяла напълно някой от текстовете.  „В „Истанбулска история” например има едни място, където винаги се чудя какво трябва да кажа: „Малко се страхувам” или „Малко се притеснявам”, споделя актрисата. Това е и едно от представленията с най-дълъг живот в театъра – вече шести сезон спектакъла всеки път пълни Камерната зала на Драмата.

Наташа, жената на директора, е ролята, поверена на Елена в спектакъла „Антракт“ с режисьор Иван Урумов. Пиесата е по текст на Александър Мардан, занимава се с кухнята на театралните взаимоотношенията и в нея се откриват паралели с Чеховите „Три сестри“. „Екипът е страхотен, работи се лесно и приятно и съм сигурна, че ще се получи много добро представление“, допълва Елена.

Киното за Елена Кабасакалова е също толкова магично, колкото и театъра. Снимала е в няколко български сериали и признава, че има голямо желание отново да усети чувството да бъде пред камерата. Споделя, че никак не е лесно да се издържаш от актьорска професия в България, но въпреки това не смята да се откаже от призванието си. Вярва, че до 2019 година голямата сцена на Драмата в Пловдив ще бъде възстановена и града под тепетата ще заеме достойно място на културната карта на Европа.

Актрисата подхожда с усмивка към всичко, което й се случва и се старае да избягва негативните емоции. Най-голямата радост в живота на Елена е нейната дъщеря, която като всеки млад човек, все още търси призванието си. „Искам да избере сама с какво да се занимава, най-важното е да се чувства щастлива“, споделя актрисата.

Тъй като Елена живее в София, а работи в Пловдив, пътуването е неизменна част от живота й. Постоянните преходи между столицата и града под тепетата актрисата запълва най-вече с четене и гледане на филми. Последната книга, която си е купила само преди дни е „Книга на мълчанието“ на Борис Христов.

Според Елена в театъра, както и в живота няма само положителни или само отрицателни роли. В дадени обстоятелства човек изважда на показ различни черти от характера си. Затова и всяко представление има своята публика, в различните спектакли човек открива част от себе си и житейската си история.

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top