Лицата от трупата на Пловдивския театър: Троян Гогов

Троян

Поредицата „Лицата от трупата на Пловдивския театър“ продължава с портрета на Троян Гогов – един млад, амбициозен и безкрайно талантлив актьор, който с много работа и всеотдайност успява да спечели любовта и симпатиите на публиката.

Троян Гогов е роден в с. Хърлец на 5 км отт Козлодуй, защото тогава там акушерките са били по-добри.  Това е времето, когато Козлодуй е подготвял визията си за град- 1973 г. Първата му артистична изява е още в детската градина, където изпява песничката за малкия врабец. От този момент нататък му поверяват всяка роля, свързана с рецитиране или вокални умения.

В гимназията участва в детската самодейна трупа, там играе в „Снежанка и седемте джуджета”. Съдбата го среща с популярния вариететен режисьор Васил Попов и благодарение на него Троян получава роля в оперетата „Благодаря ти, Шарл!“по приказката „Котаракът в чизми. Тогава актьорът за пръв път усеща истински магията на сцената и вижда радостта в очите на публиката.

След като излиза от казармата, Троян сериозно се захваща с театралното изкуство. Играе глухоням в пиесата „Самоубиецът” от Н.Ердман, режисирана от Красимир Ранков. Амбициозният млад актьор започва истински психологически „тормоз“ над Красимир Ранков и в крайна сметка усилията му се увенчават с успех – режисьорът го подготвя толкова добре, че е приет от първия път в НАТФИЗ в класа на проф. Сейкова.

След като завършва театралната академия, Троян се явява на кастинг за мюзикъл в Пловдивския театър. Първоначалната идея на екипа е била да поставят на сцена „Магьосникът от Оз“, но след множество търсения и промени, дебютират с мюзикъла по текстове на Мартин Карбовски и режисиран от Лео Капон „Бог е невинен“.

Докато тече подготовката на мюзикъла, Троян работи паралелно с Недялко Дечев по спектакъла на Молиер „Любовна досада“. След това следват още много и различни роли, всяка от които му носи удовлетворение и го кара да се чувства на мястото си.

Преди да избере актьорската професия, Троян е работил в атомната централа в Козлодуй, като е бил на пост в отдел „Сигурност”. Длъжността, която е заемал е била престижна и високоплатена – регулирал е всяко едно влизане и престой в централата.

Но една сутрин се събужда с усещането, че това не е неговото място. „Чувствах се в блато, от което трябва да се измъкна“, споделя актьорът. От този момент буквално се вкопчва в театъра и подобно на Барон Мюнхаузен успява сам да се измъкне от монотонното усещане за пропиляно време.

Най-трудни за Троян са ролите, за които трябва да положи огромни усилия, за да достигне собствения си минимум, личната си мярка, че се е справил. Признава, че е имал моменти, в които е работи усърдно, а не е виждал очакваните резултати. Когато това се случи, актьорът предпочита да изстрада тежкия период, за да успее да се пречисти  и после с нови сили да продължи напред.

Макар, че е съвсем млад, Троян Гогов вече е успял да осъществи една от най-големите си мечти – да изиграе  Левски. Във „Възвишение“ актьорът успява да се превъплъти изключително успешно в ролята на Апостола, а във филма на Максим Генчев „Дякон Левски“, Троян влиза в ролята на бащата на Дякона.

Вълнуващите преживявания по време на работния процес на филма за Левски завинаги ще останат в съзнанието на актьора. По време на снимките, Троян е усетил огромната признателност и благодарност, която хората изпитват към Апостола. По време на работата, при екипа са идвали жени, които са носили орехи, грозде и пити, всеки е искал да даде нещо и да помогне за осъществяването на проекта.

Троян винаги ще помни сълзите в очите на хората, които са идвали да благодарят. Чрез тях той е усетил колко много дължим на страната си и колко усилено трябва да работим, за да заслужим това, което искаме да получим. Образа на Левски Троян приема и за връх в кариерата си на този етап.

„Всичко в театъра и в киното е въпрос на гледна точка“, споделя Троян относно критиките, които лентата за Левски понесе в обществото. Личното усещане на актьора е, че във всеки един човек е преминало индивидуално чувство на гордост и преклонение пред делото на Дякона.

Единственият период, в който Троян е поставял театъра на по-заден план, е когато на бял свят се появяват децата му. Актьорът е горд баща на двe деца – Борис на 11 и Калина на 7 години. „С каквото и да решат да се занимават, аз ще ги подкрепя и ще бъда зад тях“, споделя Троян.

Гафовете и премеждията на сцената Троян Гогов приема като ценни моменти, които събуждат твореца  и поставяйки го в нова ситуация, го правят по-гъвкав. „Когато знаеш контекста, винаги се справяш и дори да сбъркаш, успяваш да разплетеш възела“, смята актьорът.

Когато не е на работа, Троян обича да се разхожда заедно с кучето си Аспар, да бъде със семейството си и да чете текстове, в които да търси вдъхновение за бъдещи проекти. Любимото му място в Пловдив освен театъра е Стария град, както и местата, в които се провеждат изложби и литературни четения. Градът под тепетата е дълбоко заседнал в сърцето на актьора, тук той открива смисъла да работи и да се развива.

Труд, отдаденост и най-важното – взаимното вдъхновяване. Това според Троян Гогов е правилната формула, за да бъдеш успешен и да се чувстваш щастлив не само в областта на изкуството, но и във всяко друго начинание.

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top