Навършват се 161 години от рождението на Стефан Стамболов

stefanstambolov

Днес се навършват 161 години от рождението на Стефан Стамболов. Бележитият български държавник, революционер, политик, поет и журналист бе почетен с церемония, която се състоя пред неговия паметник в центъра на Пловдив. Вижте словото по този повод, което беше произнесено от гл.ас. Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей – Пловдив:

„Всяка година в края на месеца януари пред този паметник всички ние изкушените от българската история се връщаме към живота и делото на Стефан Стамболов. Една от най ярките фигури, заела трайно място в миналото на нашия народ. Възвеличаван или обругаван, признат или отречен той е държавникът необходим на България във времето, когато трябва да се защити нейната самостоятелност и да се открие пътят на икономическия просперитет.

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 година в старопрестолния град Търново. Той е само на 17 години, когато по време на Църковния събор в Цариград се втурва в българската история с пламенна реч, бунтовни жестове, смелост и амбиции. Той е само на 20, когато през август 1874 година е включен в състава на Българския революционен централен комитет и му е възложено да се заеме с възстановяването на вътрешната революционна организация, силно разстроена след обесването на нейния създател Васил Левски. По това време неговите стихове разтърсват съвестта на цял един народ. Иван Андонов пише за него:

„ТОВА БЕШЕ ЕДИН ИСПОЛИН, ЗА КОГОТО МАЙКА БЪЛГАРИЯ ПЕТ ВЕКА СЕ Е МЪЧИЛА, ДОДЕТО ГО РОДИ.“

Стефан Стамболов е само на 21 години, когато оглавява подготовката на Старозагорското въстание. Неуспехът не го отчайва и той става един от инициаторите за изграждането на нов революционен комитет в Гюргево. При подготовката на Априлското въстание той е апостол на Първи революционен окръг с център Търново и доказва, че големите личности творят историята , не само с вдъхновението и сърцето си, но и със своя разум. Хиляди българи загиват в неравните боеве с турските потери със Стамболовата песен на уста:

„Не щеме ний богатства, не щеме ний пари“.

Това е и песента, която запяват войводата Христо Ботев и неговите четници, когато слизат на Козлодуйския бряг.

За разлика от Левски и Ботев, 24-годишният Стефан Стамболов доживява Освобождението и отново се втурва в живота и съдбините на България. Избран, но непризнат поради младостта му за официален депутат на македонските българи в Учредителното събрание, той трудно преживява разпокъсването на българските земи и се отдава на политическа кариера.

През юни 1884 година, току що навършил 30 години, Стамболов е избран за председател на Народното събрание. В политическия живот той е един вчерашен хъш, без финеса на политически мислител, но несъмнено с вроден политически интелект. Често се подценява неговата роля за Съединението на България, като се свежда до прословутата реплика за двата пътя пред Княз Александър І – към Дармщат или към Пловдив. Всъщност Стамболов като втори човек в княжеството е в течение на заговора и е заедно с княза още от края на август 1885 година, при обявяване на Съединението и през следващите седмици. По време на Сръбско-българската война той напуска столицата и е на бойното поле сред сражаващите се български войници и офицери.

В трагичните дни на преврата през август 1886 година Стамболов отхвърля опитите да бъде подкупен от руските дипломати и заедно с подполковник Сава Муткуров възглавяват контрапреврата и възстановяването на българския княз на престола. След абдикацията на княза Стамболов като първи регент поема съдбините на България. Проявяват се неговите най-силни качества – целенасоченост, решителност, лична смелост и буен темперамент, енергия стигаща до неистовство при преследване на набелязаните цели. Неговият биограф Антон Страшимиров чертае образа му:

„Той е човек на вдъхновеното действие, но не и на екзалтацията. Не пристъпва към своите начинания нито само със сърцето си, нито само със своя разум. Той е съчетание на свръхдуховна сила с подсъзнателен предусет.“

Другият летописец на строителството на съвременна България Симеон Радев допълва:

„Под неговата весела външност се криеше чувствителна натура, в която моралните въпроси се поставяха с мъчително напрежение. Поет по душа, той имаше моменти на униние, но това не идеше никога от недостиг на воля, а от величината на неговия дълг”.

Стамболов е роден политик, без да е специално школуван държавник. Като бивш руски възпитаник, той храни големи симпатии към руския народ, но когато трябва да защити независимостта на България от домогванията на руския царизъм, той не се спира и пред разрива с Освободителката.

От 20 август 1887 година Стефан Стамболов е министър-председател на България в продължение на седем години. Той възглавява и Министерството на вътрешните работи, не само за да сломи съпротивата на своите политически противници, но и да положи на нови основи административния живот на Княжеството. Усилията му в тази насока не се посрещат еднозначно. Страната си отдъхва след ликвидиране на разбойничеството, но реакцията е особено остра срещу диктаторските му методи на действие и издигането на „вътрешното му убеждение” в ръководен принцип на дейността. Държавник с желязна воля и суров дух, той действа безцеремонно и твърдо, погазвайки демократичния порядък в името на държавната самостоятелност на България. Той укрепва властта на княз Фердинанд, за да бъде пожертван от него. Не се бои да поеме тежки отговорности, но и да се поддаде на властолюбието. Без колебание следва начертаната си политика, като сам понася всички отрицателни последици от управлението си и от размирния български политически живот. Стамболов поема пълната отговорност за управлението на страната и за нейната съдба – той не се крие нито зад гърба на короната, нито зад Народното събрание. Тогава от свои и чужди е наричан „спасител на България“ и „кървав диктатор“, „българският Бисмарк“ или „балканският Робеспиер“. Тези противоречиви оценки, тия две лица на един и същи човек, ще останат да тегнат върху поколенията чак до наши дни.

Но никой не може да оспорва заслугите му, че е първият български държавник, който поставя основите на модернизацията на страната и действителното начало на покровителство на родната индустрия. България става истинска държава едва при Стамболов, когато е извоювано правото решенията за българите да се вземат в София, а не в Цариград или Санкт Петербург. Той е водач на либералната партия, но в неговото правителство министър на финансите е консерваторът Григор Начович, защото е най-добрият финансист. Министър е и консерваторът д-р Константин Стоилов, защото е най-добрият юрист. Резултатите от тази политика на Стефан Стамболов се демонстрират на откритото от него на 15 август 1892г. в Пловдив Първо българско земеделско-промишлено изложение.

Няма друг държавник, който така плътно и релефно чрез своето дело да е обобщил дългосрочно българската национална стратегия. Стамболов е държавник, който не съзерцава и анализира, а твори историята. Той е убеден, че българският народ има собствен, самостоен и независим път на развитие. Той е гений, прозрял мястото на България и нейното бъдеще в Европа. Политиката му се оказва по-мъдра от всичко след него. Залага на училищата и църквите в Македония и Одринско, защото те са в основата на българщината там. С мирните дипломатически средства и политиката на добросъседство с Османската империя, успява да разшири българското духовно пространство. Жалко, че хората, които го съсичат, са вярвали, че го убиват в името на освобождението на Македония. Много пъти през годините съм се опитвал да реконструирам българската история от второто десетилетие на ХХ век, ако Стефан Стамболов беше останал жив. И не само той, а цялата плеяда горди държавници като д-р Константин Стоилов, Петко Каравелов, Димитър Петков – най-личните строители на младата българска държава, чийто живот съдбата или престъпната ръка пресичат тъй рано. И съм сигурен, че тяхната решимост и твърда воля в отстояване националните интереси, щяха да предотвратят трагизма на националните катастрофи.

 По ирония на съдбата куршумите и ятаганът започват по-опасно да свистят около главата на Стефан Стамболов по времето, когато седи в креслото на министър-председателя, отколкото във времената на Старозагорското и Априлското въстание. Убийството на Стефан Стамболов в началото на юли 1895 година става преломен момент в новата история на България с последстващото ликвидиране на жизнено важни принципи на българската национална стратегия и политика.

Името на Стефан Стамболов през последните десет години от неговия живот не слиза от страниците на европейските вестници. То е символ на свободата на България и на най-ярките висини на българската държавност. Той е първият българин, който получава признание вън от Отечеството. За него през 1897 година английската кралица Виктория пише в свое писмо:

„Никой не очакваше тогава българите да се проявят като държавническа нация, която да се експонира от един такъв велик мъж като Стефан Стамболов.”

Днес ние бихме допълнили: Делото на Стефан Стамболов, както и делото на всички исторически личности, надхвърля непосредствените си и видими измерения, за да ни разкрие своя смисъл и оправдание в голямата перспектива на историята.

Днес ние свеждаме глава пред революционера и държавника, чието верую беше:

„Всичко е добро, което е добро за България“.

 

Снимка: Стефан Стамболов, литография худ.Георги Данчов, 1896г., собственост ГХГ Пловд

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top