На Светли петък празнуваме Гергьовден

sv georgi

На 6 май почитаме паметта на Св. великомъченик Георги Победоносец. Тази година православният празник съвпада със Светли петък, честван от църквата и като празника Живоприемни източник.

Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. По времето на император Диоклетиан той е войник в Римската империя. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

В Кападокия (Мала Азия) Георги получава военната титла трибун едва на 20 години, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклетиан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убития от него змей. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април. Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Македония, Сърбия и Черна гора честват светеца на 6 май. В България 6 май е също така народен и официален държавен празник.

Според преданията Св. Георги е римски войник, християнин. Израства в Кападокия (дн. Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина (дн. Лод, Израел), където се връща с малкия си син след като овдовява.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. Според житието му, през 303 г. император  Диоклетиан издава едикт за системно преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин. Той бил подложен и на много изпитания и извършил много чудеса. Накрая бил посечен пред стените на Никомидия.

Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил и след смъртта си като небесен воин и закрилник.

По повод празника днес Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений ще отслужи  архиерейска света Литургия в манастир „Св. Георги” в Белащица от 9:00 часа, съобщават от Пловдивската митрополия. След това епископът ще освети нов параклис на името на светеца в асеновградското село Дълбок Извор.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. На този ден празнуват Георги, Гергана, Ганка, Галя и Ганчо, Георгия, Георгина, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица и производните им имена.

В Пловдив името Георги носят 11 339 души, а Гергана се наричат близо 2300 пловдивчанки.

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с „обновлението на храма на Св. Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.

Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той потърсил в гората, но не намерил. Тогава чул женски глас: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо“. Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“.  Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм на Божията Майка.

Тук ставали най-различни чудеса. Хора получавали изцеление от най-различни болести  – безплодие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни болести и др.“.

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top