Основни теории за произхода на СПИН

Теории за СПИн

Смята се, че HIV, който предизвиква болестта СПИН, произлиза от нечовекоподобни примати, населяващи регионите в Африка под пустинята Сахара. Преминавайки върху човек, този вирус предизвиква пандемия.

Съществуват два типа HIV, които са способни да инфектират хората: HIV-1 и HIV-2. HIV-2 произхожда от маймуните Cercocebus atys, населяващи Гвинея, Габон и Камерун, но HIV-1 е доста по-заразен и именно заради това пандемията е преимуществено от него. HIV-2 се предава трудно и е ограничен в Западна Африка.

Произходът на вируса все още е недостатъчно изяснен и има две основни теории – Камерунската “ловна” хипотеза и Хипотезата за полиомиелитната ваксина.

Днес за по-приемлива е възприета

Камерунската “ловна” хипотеза

според която ловец е бил ухапан или се е порязъл, когато е разфасовал маймуна и това е довело до инфектирането му. Къде и кога точно се е случило това, е спорно. Учените обаче стигат до извода, че HIV-1, който е масово разпространен по света, е произлязъл от дивите шимпанзета, населяващи югоизточните дъждовни гори на Камерун.

Като друго място, откъдето е възможно да е тръгнала заразата, се сочи област близо до Киншаса. И все пак, след обстойни генетични изследвания, като географски резервоар, от който е започнало разпространението на инфекцията, се сочат общностите от шимпанзета около река Санага в Камерун.

Изчисления на базата на вирусните мутации на HIV-1 генетичен материал запазен в биологични проби от 1959 и 1960 г. показват, че преходът на вируса от шимпанзета върху човека се е случил през късния 19-ти и ранния 20-ти век – времето на бърза урбанизация на колониите в Африка.

Лошите условия в региона по време на колонизацията са довели до спад в имунната система на хората, а близкият им контакт е способствал разпространението на вируса. Активният трафик на хора и стоки е създал условия за географското му разпространение. По-късните ваксинационни кампании срещу “сънната болест”, при които са използвани нестерилни игли, са довели до още по-голямо разпространение, особено в региона на град Киншаса.

Друга теория, вече с историческо значение, е полиомиелитната хипотеза.

Според нея, пандемията от СПИН е предизвикана от живата полиомиелитна ваксина, за чието приготвяне са използвани тъкани на шимпанзета. Такава ваксина е била направена на милиони африканци в периода 1957-60 г. при експерименталните масови ваксинации водени от Hilary Koprowski.

Koprowski разработва жива ваксина против полиомиелит, използвайки клетъчни култури от бъбрек на маймуни, за които се предполага, че са били заразени със SIV (маймунският вариант на HIV), който по този начин е преминал в хората. По едно и също време върху подобна ваксина работят два екипа – този на Koprowski и екипа на Sabin. През 1958 г. National Institutes of Health в САЩ създава специален комитет по живите полиомиелитни ваксини, за да избере най-подходящата. Разгледани са много кандидати, а тази на Koprowski е била отхвърлена, като за световна дистрибуция е одобрена ваксината на Sabin.

Въпреки всичко, Koprowski произвежда и прилага ваксината си на около 1 милион човека в Белгийските територии в Африка – сегашните Конго, Руанда и Бурунди. Детайлни доказателства съществуват обаче за ваксинациите на 76 000 деца в района на Киншаса. В този период са ваксинирани и 40 000 деца в Германия и над 7 милиона в Полша.

Кога, как и къде се започва

Счита се, че първият случай на СПИН е от 1972 г. в Заир. През 1977 г. също в Заир е починала една лекарка-датчанка, а през 1979 г. починала канадка-монахиня, работила в Хаити в продължение на 29 години.

Първото доказано съобщение за СПИН е от 1981 г. от центъра за контрол на заболяванията в САЩ – за петима хомосексуалисти от Лос Анжелис, страдащи от много рядко срещана белодробна инфекция, чийто причинител пневмостистискарини е паразит /протозоа/. Този агент може да се намира и в здрав организъм без да причинява заболяване. Болестотворните си свойства той проявява, само ако човешкият организъм е със силно увреден или подтиснат имунитет.

Най-новите разкрития обаче са, че вирусът на ХИВ е дошъл в САЩ през 1969 г. чрез емигрант от Хаити, който е бил заразен и става първоосновата за световната епидемия. Според откритията, ХИВ е пренесен до Хаити от заразен преселник от централна Африка около 1966 г., което отново е по-рано от предполаганата година, като след това вирусът е дошъл в САЩ през 1969 г.

През 1981 г. от Ню Йорк и Калифорния се съобщава за заболяването на 26 хомосексуалисти от рядко срещана форма на кожен рак, т.нар. сарком на Капоши.

През декември с.г. в Англия е регистриран първият случай на болен от СПИН. Скоро след това се съобщава за регистрирането на това заболяване и в други западноевропейски страни, в Канада, Южна Америка и Австралия.

Вирусът HIV е открит през 1983 във Франция от професор Люк Монтание и екипът му. В началото е наречен LAV (Lymphadenopathy-Associated Virus), а сегашното си име носи от 1986 г.

Откриването на ХИВ в САЩ през 1981 г. е съпроводено с разпространението на огромна дискриминация, която прераства в хомофобия и разпространение на митове относно ХИВ, като например, че вирусът се разпространява при целуване или докосване.

Във Великобритания правителството взема незабавни мерки за изостряне на общественото внимание. „Не губи живота си от невежество” е кампания, която се лансира през 1987 г., като ХИВ се поставя на дневен ред. През 1986 г. става ясно, че една от основните причини за разпространението е несмяната на спринцовките при хората, употребяващи дрога.

Подкрепата на принцеса Даяна предизвиква небивало внимание от страна на медиите и за първи път започва кампания за премахване на предрасъдъците спрямо ХИВ.

Публичното внимание и подкрепата от страна на известните личности се разраства през 90-те. Смъртта на Фреди Меркюри от СПИН е трагедия за милиони фенове по цял свят. На концертите за световния Анти СПИН ден участие вземат групи като Take That, пее Джордж Майкъл, както и филмът-касоразбивач „Филаделфия”, който представя проблема с дискриминацията на широката публика. Прогресът на комбинативната терапия в средата на 90-те преобразява епидемията в развитите страни и превръща СПИН от смъртноносна присъда в сериозно трайно медицинско състояние.

През 2005 се разбра, че поп звездата Анди Бел, както и министърът от британския кабинет Крис Смит са носители на ХИВ, което би окуражило повече хора да са открити.

Но дискриминация все още има, като увеличаването на епидемията сред цветнокожите имигранти предизвиква расизъм и антиимигрантски настроения.

В световен план 40 милиона живеят с ХИВ и само 8% се лекуват в развитите страни. През 2005 г. 3 милиона са починали от вируса. В последните години действия предприемат Африканската Асоциация, Г8, с чиято помощ 1.3 милиона се лекуват в развиващите се страни, което е стъпка напред.

Ключови години

1981 За първи път е регистриран случай на СПИН

1982 За първи път се използва термина СПИН

1985 Първата публична фигура умира от СПИН – Рок Хъдсън

1987 Кампания „Не умирай от незнание”

1987 Фотографска кампания на лейди Даяна

1987 Започват опити за лечение на болестта

1988 За първи път се отбелязва Световния АнтиСПИН ден

1989 Появяват се анти СПИН материали за гейове

1991 Умира Фреди Меркюри

1991 Червената лента става международен символ на ХИВ/СПИН

1991 Принцеса Даяна става патрон на Британскта Анти СПИН кампания

1991 Цифрата на заразените по света с ХИВ достига 10 милиона

1995 Появява се филмът „Филаделфия”

1995 Комбинирана терапия в САЩ, която увеличава живота на болните

1996 Основан е UNAIDS

1999 90% от хората, живеещи с вируса, са от развиващия се свят

2002 Открит е международен фонд за подпомагане на жертвите на трите най-големи зарази по света – СПИН, туберкулоза и малария

2003 Започва инициатива за лечение на 3 милиона души

2005 40 милиона души по света живеят с ХИВ, а само 1.3 милиона имат достъп до лечение

Червената лента – символът на борбата срещу ХИВ

Червената лента е международен символ на повишеното внимание към СПИН от 1991 г. Проектът „Червена лента” е създаден от организация в Ню Йорк, наречена „Visual AIDS“, която събира художници, за да създадат символ за подкрепа и повишаване на общественото внимание спрямо болестта.

Червената лента е знак за подкрепа към хората, живеещи със СПИН. Червеният цвят символизира кръвта и опасността, а насочените надолу краища на панделката се свързват с отиващия си живот.

Носенето на червена лента е прост и едновременно силен знак да се предизвикат стереотипите и предрасъдъците, които обграждат болестта.

Първата международна звезда, която носи символа, е Джеръми Айрънс на наградите „Тони” през 1991 г. Символът идва в Европа през 1992 г. на концерт на Фреди Меркюри, когато са доставени над 100 000 лентички. Шоуто е наблюдавано по телевизията от повече от 1 милиард души в 70 страни. През 90-те множество публично известни личности носят лентата, което е предизвикано от подкрепата на лейди Даяна.

През годините червената панделка стана изключително популярен символ и сега може да се срещне в изключително разнообразни комбинации. Панделки с национални знамена, лица, човешки тела, капки кръв и какво ли още не, са логата на безброй инициативи и организации за борба с фаталната инфекция.

Може да се каже, че червената панделка обединява символично усилията на всички хора по ограничаването и унищожението на СПИН.

 Източник: posredniknews.com

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top