Отбелязваме Сретение Господне, народът празнува Петльовден

sretenie-gospodne

Българската православна църква празнува днес Сретение Господне, един от 12-те най-големи християнски празници през годината. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се отбелязва особено тържествено по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, Света Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Моисеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл.18:15-16). Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх.12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал „Сега отпускаш твоя раб, владико!“. Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките свещениците четат определена молитва. Сретение Господне е наричан още Зимна Богородица или Вълча Богородица.

В народните вярвания 2 февруари е наричан още Петльовден. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Според преданията Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета през турско робство. Легендата разказва как смела жена от село Еркеч (дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

Оттогава този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Семействата, които имат мъжка рожба, слагат на трапезата гозба от сварен цял петел.

В Старозагорско на този ден се раздават гевреци. Майките на момченца месят пити и кравайчета и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи – за здравето на момчетата.

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top