Пещерните преживявания на един пловдивски юрист

13618_937834152923687_4808440340383097616_n

Пловдивчанинът Крум Сираков е трето поколение юрист. Паралелно с професията си, 41-годишният мъж вече повече от 20 години се занимава и с фотография, а другата му голяма страст е изследването на пещери.

Крум започва да снима още когато е ученик в гимназията, където участва в различни кръжоци. Оттогава е и страстта му към пещерите. В началото се занимава с нестандартното си хоби полулегално, тъй като родителите му са били против.

Днес Крум отчита това както като своя, така и като тяхна грешка и споделя, че подкрепя изцяло сина и съпругата си, които също са любители на пещерните преживявания.

В работата на юриста, също както и във фотографията трябва да се вкарва творчество, разбира се, стига да е съобразено със законовите рамки, смята Крум. Той снима предимно хора, както и моменти от посещенията на пещери с членовете на планински клуб „Пълдин“ в Пловдив.

Снимането в пещера има някои особености, с които всеки фотограф трябва да се съобрази, за да не увреди техниката си. Фотоапаратите са нежна техника, която не обича кал и влага, но с помощта на различни контейнери, Крум успява да се справи. Благодарен е и на приятелите си от клуба, които също му съдействат за безопасното пренасяне на техниката по време на приключенията в пещерите.

Преди една година Крум подрежда своя изложба, съставена изцяло от арт фортографии. Тя носи заглавието  Ave Eva и пресъздава сюжети от скултпури или картини на световни майстори с техниката на фотографията.

Пловдивчанинът признава, че тогава все още е бил готов да се представи със нимки от пещерите, но вече е натрупал солиден опит и прави по-смели планове за бъдещи проекти.

Страхът на Крум от височини е другата причина да се насочи към изследването на пещери. „Вътре е тъмно, не се вижда колко е високо“, шегува се приключенецът. Хобито му дава възможност да се запознае и с много интересни и стойностни хора и да обиколи непознати кътчета не само в България, но и по света.

Крум е сигурен, че най-истинските приятелства се създават точно когато хората се намират в трудни условия, излагат се на общи рискове, и си помагат, за да запазят здравето и живота си.

Да висиш на възел, направен от друг човек е въпрос на огромно доверие. Това създава изключително сплотен и сигурен екип, споделя Крум. Според него хората са се превърнали в прекалени индивидуалисти и очакват след като цяла седмица са погазвали морални закони с цел да се издигнат професионално, през уикенда да се съберат и да осъществят успешен тиймбилдинг.

Ентусиастите от клуба поставят на първо място безопасността и работата в екип. След това се стремят да се насладят на красотата на природата, да запечатат моментите, за да останат само хубави спомени. „Пълдин“ е единственият подобен клуб в Пловдив. В него членуват хора от всякакви възрасти и с всякакви професии – „букет“, както самият Крум определя съмишлениците си.

Препараторът на Природонаучният музей в града под тепетата също членува в клуба на любителите на пещери. Преди време той дори е успял да съчетае професията с хобито и е успял да извади скелети на пещерни мечки, един от  които вече е в музея.

Крум предупреждава, че тези, които искат просто да влязат в пещера и да разгледат, трябва да се съобразят с местата, които са облагородени и за които не се изисква специална екипировка. Бачо Киро, Леденика, Дяволското гърло, са само част от тях. Добре осветени и обезопасени, те са достъпни за масовия турист.

Юристът, заедно със своите приятели обаче не отиват на разходка, а за да покорят дадена пещера. И това в никакъв случай не е безобидно и хората без познания и специална подготовка могат сериозно да навредят на здравето си.

Точно на такава пропаст се натъкват Крум и приятелите му в Падалото. В нея може да се влезе без екипировка само на първите стотина метра. Навътре вече има сериозни препятствия. Крум разказва, че процепът, над който са се снимали, всъщност е 20-метрова пропаст, на дъното на която тече подземна река, приток на Янтра. За съжаление има много фатални примери, затова никой не трябва да си мисли, че пещерата му е до колене и може да се справи, допълва Крум.

Най-голямата мечта на всеки пещерняк по всета е да влезе в неизследвана досега пещера, но за съжаление тези места са твърде малко. Крум и останалите членове на клуба не спират да търсят нови места с надеждата, че ще се натъкнат на нещо ново и необичайно.

За щастие най-красивите пещери в България са недостъпни за хора без екипировка, което до голяма степен спира вандалите да опустошават природата като си пишат имената със спрейове или пък се опитват да увредят естествените форми. Когато природата бъде оставена на спокойствое, тя създава чудеса. Тогава са се получават и най-хубавите фотографии, допълва юристът.

 

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top