Почитаме паметта на Св. Сава

sv. sava

Православната църква почита днес паметта на Св. Сава.  Сръбският духовник, просветен деец и дипломат е роден с името Растко Неманич. Бори се за независимостта на Сръбската православна църква и е първият неин архиепископ (1219-1233 г.). Впоследствие е канонизиран и за някои е най-значимият сръбски светец.

Според различни източници е роден 1169 г. или 1175 г. в Рас, столицата на сръбската държава Рашка като Растко Неманич, най-младият син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине (Травуния) и може би ѝ Топлица – района на река Топлица (ляв приток на Българска Морава) и Метохия. Другият му брат Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196 г.) и крал (от 1217 г.). Умира през 1236 г. в Търново – столицата на Второто българско царство.

Растко Неманич е назначен за жупан на Хум (Херцеговина), когато е на 15 години. На 16 години постъпва в руския манастир „Св. Пантелеймон“ (известен още като „Русико“) в Света гора, дн. Гърция, а по-късно в гръцкия манастир „Ватопед“, където става монах. През 1208 г. се връща в средновековна Сърбия, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. След това развива важна просветна дейност в тогавашна Рашка.

През 1219 г. Сава става първи архиепископ на Рашка, след като извоюва автокефалността на сръбската църква, а през 1221 г. коронясва своя брат Стефан за крал. Сава остава архиепископ до 1233 г., когато предава своя пост в ръцете на своя ученик Арсений Сремски.

В края на живота си Сава предприема мащабна мисия. За периода 1232-1233 г. той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. Целта на Сава вероятно е била да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. На връщане от Йерусалим към родината си Сава приема поканата на българския цар да посети Търново и пристига в българската престолнина през януари 1235 г. (според други източници — през 1236 г.). В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра. Тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.

Мощите на св. Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594 г.. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкият пръст, се съхранява в манастира “Св. Троица” в Плевля, Черна Гора, и още една – в Самоковския девически манастир “Покров Богородичен” (бил в диоцеза на Печката патриаршия), която съхранява именно този пръст.

В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а нейн брат е св.Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно на 6 декември. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.

Имен ден имат: Сава, Савина, Саня, Савка, Савчо, Слав, Слави и др.

 

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top