Православните християни честват Покров Богородичен

Честваме Покров богородичен

Покров на Пресвета Богородица е голям православен празник в памет на чудното явление на Божията Майка във Влахернския храм през 910 г. по време на обсадата на Константинопол. Покров на Света Богородица е знамение, което ни покрива и пази, укрепва и съхранява Божията благодат. На иконата е изобразено шествието към Спасителя на небесата. Шествието оглавява Божията Майка, държаща в ръце неголям покров, а зад Нея са светиите. Иконата символизира молението на цялата Небесна Църква за човешкия род.

История на празника

Много пъти Света Богородица се е явявала на различни светии, но никога и на никой не се е явявала в такава слава, както в Константинополския Владически храм.

На брега на залива Златен рог се намирал най-почитаемия в Константинопол храм -Влахернския. След намирането на ризата на Пресветата Богородица /мафор – дълго женско покривало, от главата до петите/, император Лъв Велики достроил в храма специално помещение за съхранение на светинята. По преданието, в този храм ежедневно се случвали чудеса:“Някога в Константинопол в една църква имало икона на Светата Дева, пред който висял покров, който я покривал, но всеки петък, на вечернята този покров, без никой да го докосва, сам самичък, с Божието чудо се издигал към небето, а в събота, покровът се връщал обратно на предишното място и оставал там до следващия петък.“ Това място станало мястото на най-голямо почитание към Богородица.

Именно в този храм на 1 октомври 910 г., се случило чудо, в чест на което бил установен празника Покров на Пресвета Богородица. По време на всенощно бдение, когато всички жители горещо се молели за избавление от врага, обкръжил Константинопол, светият Андрей видял Пресветата Дева, шестваща по въздуха с обкръжение от ангели и светии. Светият пророк Йоан Предтеча и апостол Йоан Богослов съпровождали Небесната Царица. На колене, Божията Майка дълго се молила, а след това, отивайки към престола в храма, снела от главата си покривалото и го разпростряла над молещите се в храма хора.

Андрей със страх и трепет съзерцавал това Божествено явление и попитал стоящия до него негов ученик, блажения Епифаний- „Виждаш ли, Царицата и Госпожата, молеща се за целия свят?“-„Виждам, свети отче, и се ужасявам“. Освен тях, никой не видял Богородица. Светите Андрей и Епифаний, удостоени да съзерцават молещата се Богородица, дълго време гледали разпрострения над хората покров и озарената с небесна светлина Богородица. „И докато била там Пресвета Богородица, покривалото било видимо. Когато Тя изчезнала, и то станало невидимо. Но вземайки го със себе си, Тя оставила благодатта там“ , пише Димитрий Ростовски. Със застъпничеството на Божията Майка врагът бил изгонен от стените на Константинопол, а споменът за чудното явление на Богородица останал у народа.

 

 

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top