Празнуваме Игнажден!

ignajden_trapeza

Днес празнуваме Игнажден. Тази година за първи път празникът се отбелязва не на 20 декември, както е било традиционно досега, а днес, тъй като Българската православна църквата го премести с ден напред.

Промяната е отразена и в църковния календар. Тя е направена от сливенския митрополит Иоаникий, който прави календара.

Според секретаря на Сливенската митрополия Вълкан Янев съгласно църковния Устав за реда на богослуженията в православната църква, когато 20 декември се пада в неделя преди Рождество Христово, службата за Игнажден се измества в събота. Янев уточни още, че дните от неделята преди Рождество Христово до самия празник се наричат предпразненство на Рождество Богородично и „църковната служба е по-особена и не е както на светителските празници като Димитровден, Свети Игнатий и Архангеловден“.

Справка в църковния календар показва, че през 2009 г. Игнажден се е падал отново в неделя преди Рождество Христово, но тогава не е бил изместен и в църковния календар е вписан на 20 декември. Това Вълкан Янев от Сливенската митрополия обясни така: „Тогава, който е правил календара, вероятно не се е съобразил с тази разпоредба на църковния устав. За 2015 г. календара прави дядо Йоаникий, той е стриктен в това отношение, при него няма пропуски и всичко онова, което е записано в църковния устав, е записано в календара“.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници.

Смята се, че Св. Игнатий Богоносец е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.

В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

През целия ден домакините следят какъв човек – полазник, ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е плодородна.

Има поверие, че ако полазникът е жена, ще се плодят повече женски животни.

Когато гостът влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, докато нарежда – “кът-кът”.

После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!”

Стопаните трябва да почерпят госта с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.

Днес имен ден празнуват всички носещи имената: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена.

По традиция на трапезата си трябва да сложим боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

 

 

 

 

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top