Пълна луна и ясни звезди на Беглика фест 2015

beglika (44)

Освен с богатата си музикална програма, вече традиционният мултитематичен форум Беглика фест (тази година от 27 до 30 август) продължава да привлича посетители заради разнообразните си творчески работилници, лекции, практически семинари, спортни забавления, природа и… пълнолуние. И още – кулинарни изкушения, цирк, театър, детска градина, горски плодове, разходки с лодки и велосипеди. Сигурно ще пропусна нещо. Затова ви предлагам нещо по-конкретно за местата, на които се задържах по-дълго и успях да поговоря с домакините.

Поляната е огромна и изглежда почти необятна – шаренията плавно прелива в гората, палатки и хамаци се промъкват през нея и се наместват на по-малки и закътани полянки. Така е и с ароматите на варени картофи с карамелизиран лук, кюфтета от нахут, ризото със зеленчуци, печени пъстърва и скумрия, паста вегетариана, домашен сладолед и био плодове и зеленчуци. Денем е топло, почти горещо, бирата върви неусетно, но нощите са хладни, затова пък се намира червено вино. И, както вече споменахме, има огромна пълна луна и вълшебна музика…

 

 

В горещия следобед на 28 август за по-малко от 10 минути  15 деца и родители се събраха, за да видят как Тишо майстори нещо сравнително непознато – играчка за сапунени балони. Но от дърво и вълна – напълно екологичен продукт. Той всъщност е артист – Плачко от уличния цирк „Играчка-плачка“. Нарича това изобретение „апарат за изключване на слуха“. Ако има някой, който ти говори глупости, включваш апаратчето и слухът ти се изключва, казва Тишо. Помага му феята на сапунените балони. Оказва се, че ако около дървения ринг се увие памук, балоните стават още по-големи, направо огромни, защото памукът поема повече вода от вълната. Могат да се ползват и връзки за обувки. Малко им е трудно на децата, затова този уъркшоп е с участието на родители, уточнява Плачко. Той разказа още, че уличният цирк през зимата е в София, но през останалите сезони пътува из цялата страна.

Малко по-нататък на поляната могат да се посетят практическите семинари на центъра за цялостна трансформация „Мандала“, чийто собственици са Деви и Мокша. Това е мястото за прилагане на различни холистични практики, обяснява йога инструктурът Цвета Кънчева. Преди минути е приключила работата на техния гост германецът Михалис. Той е специалист по лечение с тибетски купи, които в ръцете му издават невероятен звън. В духовните пътешествия ще опознаете нови земи и ще погледнете на живота с нови очи, гласи един от принципите на йога центъра.

 

 

Трифон Михайлов от сдружението “I have a bee” е другото място, което привлича интерес. Пред очите на посетителите са няколко пчелни кошера, които изглеждат доста необичайно. Всъщност са доста по-усъвършенствани и са предназначени основно за любители – хора, които се самоопределят като консуматори в съвременното общество. Отглеждането на пчели за тях е един вид социален ангажимент, те ще спомогнат за увеличаването на популацията на това полезно, но напоследък изчезващо насекомо. Кошерът може да се държи на тераса в жилищна кооперация. Не изисква кой знае какви грижи и има някои улеснения за стопанина. Като например това, че за да видиш дали пчелите са добре, не е нужно да го отваряш, а можеш да ги наблюдаваш през стъкло веднъж дневно за по 10 секунди. Което е напълно достатъчно. Цената на един кошер излиза около 400 лв., а целият процес на отглеждане – 1000 лв. Дървените съоръжения могат да приютят от едно до три пчелни семейства.

Стигам до резиденция „Баба“, където разговарям с Мирослав Стоянов, Деница Стоянова и Жанина Спасова. Те работят по проект на неправителствената организация „Фабрика за идеи“, финансиран по програма на страните Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Тези младежи, както и още няколко като тях, са прекарали месец сред възрастните жители на родопските села Югово, Джурково, Манастир и Дряново. Мирослав споделя, че целта е била да живеят с бита на местните, да разберат „какво ги грее и какво не ги грее“, както и да предадат онова, което се след тях ще се изгуби. Какво изчезва с тези баби? Много кулинарни рецепти и умения по тъкачество и плетене. Като например как се приготвя лесният вариант на прословутия родопски качамак, или т.нар. ошмар. Както и питурки, тенурки, марудници, катми и колаци. Предлагат и техни ръчни изделия – терлици, ръкохватки, торбички, а парите от продажбите са за възрастните баби. Като дарение. Амбицирали са се да направят и сайт, който да популяризира старите знания и умения. Мирослав каза още, че всички баби си пазят чеизите (обилно поръсени с нафталин) и ще ги предадат само на хора, които могат да ги оценят. А дядовци няма толкова – поизмрели са вече, защото са работили десетилетия като миньори и здравето им рано се е влошило. А старият бит се пази само от жените, които са над 70 години. По-младите са „леко измити, липсва им дълбочина“…

 

 

На 30-тина метра могат да се слушат лекции по Human Design. Води ги Константин Тодоров. Това е система за себепознание, която се базира на генетичното устройство на човека. Лекциите са в различни модули, а темите са за сексуалното партньорство, поддържането на пълноценна връзка и подобряването на взаимоотношенията в семейството.

Чрез любопитни игри и ролеви модели, проектът „Платформа за толерантност“ обръща внимание на темата за дискриминацията. Мария Маринова разказва, че сдружение „Възможности без граници“ вече 18 месеца обикаля страната заедно със своите 7 доброволци от Германия, Италия, Литва и Испания, за да представя идеите си. Интересът е голям, допълва Мария. Някои от игрите са отборни, но темата винаги е толерантността или липсата на такава. Има и онлайн игра, която е нещо средно между „Не се сърди, човече“ и „Стани богат“. Ролевите модели са Мартин Лутър Кинг, Махатма Ганди, Андрей Сахаров и Аун Сан Су Чжи – всички носители на Нобелова награда за мир.

Има и още много любопитни и полезни места. Трябват дни, за да се посетят пълноценно. Ще обърна внимание на още едно – Зеленият отбор на България. Това е доброволческа общност, която се е посветила на идеята за съхраняване и свободно споделяне на директните нехибридни сортови семена. Ежегодно те огранизират Фестивал на семената, разсадите и фиданките, като следващото издание е 13-15 май 2016 г. в гр. Елин Пелин. Доброволческото сдружение отглежда около 45 вида домати, като градините са разположени около София, както и в Ямболско, Троянския балкан и Странджа. Другата голяма инициатива на зеления отбор е успехът в засаждането на 41 хил. дървета в рамките на около 250 акции. Амбицията им е броят на дърветата да достигне един милион.

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top