Пътят на една асеновградчанка от кметския пост към обущарството

obuvki3

За тежкия път от кметското място до занаята на обущар разказват Роси и Еми. Единствените жени от Асеновград, посветили се на тази прфесия. Те са майка и дъщеря. Роси е благоевградчанка, омъжила се в Асеновград.

Занаята на шивачеството наследила от баба си. Тънкостите в професията, заедно с обущарството изучава в София. Не го е практикувала до 2001 г., когато открива ателието си. Връщайки се назад в годините, Роси споделя, че е преминала през различни професионални сфери.

Разкрива пред нас, че до 2000 г. е била кметски наместник в асеновградския квартал Горни Воден. Не се срамува от факта, че след такъв пост става обущар. Напротив. Гордее се, че е успяла да осигури прехрана за семейството си в труден момент. След като кметският мандат приключва и Роси остава без работа, в продължение на една година тя не открива подходящо за нея работно място и решава да рискува.

Отваря ателие за шивашки и обущарски услуги. Дъщеря й Еми завършва „Шивачество и обущарство“ в Пловдив и постепенно навлиза в бизнеса. Първоначално само помага на майка си. Натрупаният в изминаващите годините опит й помага да става все по- добра в занаята. „Обущарството не е професия, то е изкуство!“, смята Роси.

Когато отваря ателието, една седмица тя поправя обувки и извършва шивашки услуги безплатно. Целта била да провери как ще я приемат хората в Асеновград, в една такава „мъжка“ професия и дали има смисъл да продължи. Мислила, ако не потръгне бизнесът, да се откаже.

Хората минавали и поглеждали от любопитство. После започнали да носят обувки и дрехи за поправка. Оставали доволни и следващия път водели свои познати и приятели. Минала една седмица и броят на клиентите постепенно нараствал. Тогава Роси решила да постави цени на обущарските и шивашките услуги.

Спомня си, че първият й клиент, след края на „благотворителната“ седмица бил един евреин. „Казах му, че за обущарската услуга днес не желая пари от него. Той се обърна към мен с думите, че положеният труд трябва да се заплаща. Даде ми първите два лева в обущарския бизнес.“, сподели с умиление и носталгия Роси.

Постепенно тя започва да влага средства в закупуване на специализирани машини. Щом се развали някоя от тях, сама си ги поправя. Днес и Роси, и нейната дъщеря Еми посрещат с усмивка и добро настроение всеки техен посетител. Независимо дали е клиент и ще иска да му бъде поправена дреха, или обувка. Или е просто минувач, решил да попита нещо.

„Лъчезарното излъчване трябва да е вътре в човека. Упората ни е в Бог.“, допълват двете жени. Казват, че заключват проблемите вкъщи. В ателието, наред с усиления труд, който кипи там, цари и хармония. Роси и Еми смятат, че всяка обувка има дух и вътрешна енергия. Ако бъде поправена без мерак и желание, то тя няма да е стабилна.

Уменията си от кметския пост Роси използва и при обущарството. Отношение към хората. Търпение към фиността на работата. Внимание към коректната изработка на всеки един детайл. Това е тайната за развитие на всеки един бизнес, смятат двете асеновградчанки.

 Веднъж един мъж дошъл с автобус от Пловдив и поискал за 20 минути да му зашият чифт обувки. Процедурата отнемала около два или три часа. В зависимост от сложността на изпълнението. Когато разбрал, че това не може чисто физически да се реализира, той се разгневил.

Продължително, но запазвайки самообладание, жените се опитвали да му обяснят ситуацията. Той не искал да чуе. Тогава Роси се обърнала към него с думите „Съжалявам, господине, но днес съм си забравила вълшебната пръчица!“. Мъжът се усмихнал, успокоил се и след като накрая си получил поправените обувки, дори се извинил за поведението си.

Историята дамите ни разказаха, като пример за удовлетворението, което получават от самата работа и от отношението на клиентите. Първоначално в ателието влизали хора, гледайки ги с насмешка. Припомняли на Роси, че от кметски наместник е станала обущар. Думите им не я отчаяли. Вдъхнали й кураж и сила.

„След време, същите тези личности се върнаха. Имаха нужда от услугите, които предлагаме. Накрая дори се поклониха пред волята и уменията, които сме придобили.“, разкри Роси. Болката от първичните обиди на хората тогава, все още се вижда в очите й. С гордост и възхищение тя разказа за последвалото. Най-сложното в занаята, според асеновградчанките обущари, е шиенето на обувки. Тежко е, защото се изисква силна физика.

Целта е обувката да се направи така, както е излязла от магазина при закупуването й. Всяко изделие се изработва ръчно. Без значение дали се подлепва, или шие. Машините използват за по-сложните тигели. Никога не са мислили да се отказват.

Еми мечтае да отвори свой магазин „Всичко по един лев“. Планува го за вбъдеще. Не защото й тежи обущарството. Иска да се пробва на друго поприще. Целта е да осигури стабилност на сина си, който е ученик в девети клас в асеновградска гимназия. 15- годишното момче от сега проявява интерес към занаята на своите майка и баба. Неговата благодарност към двете жени им дава сила да продължат. Така, вече близо 15 години те продължават. Всеки делничен ден от сутрин до вечер поправят обувки и шият ципове и копчета.

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top