Скандал в нета заради изоставения абитуриент, стихове увековечават случката

ball (2)

Историята на един абитуриент, който тръгна на бала си с метрото, предизвика интереса на хиляди.

Благородната постъпка на дамата, която разказа случката в социалната мрежа, вместо да се превърне в повод за гордост и пример за подражание, се интерпретира по изключително грозен начин и предизвика лавина  противоречиви коментари в обществото.

Ето какво написа потребителката, няколко часа след като благородната й постъпка стана обект на широката аудитория:

Публично се извинявам за неудобството, което причиних на училището, класната, директорката, съучениците и техните родители с моя пост. Момчето не е попитало всичките си съученици, грешката е изцяло моя. 

Бях под афект, огорчена, разочарована от това, което чух от момчето и действах необмислено. Не съм искала да обидя никой, съжалявам, че един мой личен статус създаде толкова тревога и нарани хора, които обичам!

Класната – моята съседка, е жена, която всички уважават. Много сърдечна, внимателна и добродушна, обади се да го потърси и той сподели, че е с мен, и тъй като тя добре ме познава, се успокои. 

Нищо суперменско не се е случило. Не съм герой, герои са хората, умрели за България! Аз просто бях придружител на едно добро и интелигентно момче – нищо повече!

Във Фейсбук се появи дори и стихотворение, посветено на момчето, оставено от съучениците си и тръгнало с метро на бала:

Абитурентска случка

(по прочетена действителна случка)

Момчето също имаше мечти,
ала за бала, нямаше кола.
Усмихваше сълзливите очи,
защото беше учено така.

Момчето не приличаше на тях,
макар да бе в приличен, сив костюм.
Една икона в него разпознах.
Икона със сърце, а не с парфюм.

То също преживяваше деня,
но плитки бяха джобовете, празни.
Небето се разплака. Заваля.
За бедния, усмивката е празник.

След маркови, наети лимузини,
момчето тръгна. Сякаш полетя.
Към балът на живота си замина
с достойнство и със вдигната глава.

По нищо по-различен визуално,
но много по-различен по душа.
Момчето няма да пропусне бала,
защото здраво стъпва на крака.

Родителите бършат си сълзите,
че смисълът е в кривите неща.
Щом вярата е само във парите,
проклятие ли, днес е бедността?

Валентин Йорданов

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top