Смартфонът убива любовта: 8 романтични жеста, които забравихме

47bd5b02903457d70e300fcf3de923c0_cropped_612x408

1. Спряхме да се опознаваме помежду си.
Ами да! Вече не го правим така, както би трябвало! Доскоро се запознавахме истински – на концерти, в клубове, в приятелски компании и дори на улицата. Сега се запознаваме в Мрежата и се влюбваме в буквите на екрана. Но дори и запознанството ни да е било офлайн, три минути след като си кажем „довиждане“, вече ще знаем за него всичко: първата ни работа е да се сприятелим в социалните мрежи, да започнем да разглеждаме снимки и да четем постове. Струва ни се, че така разбираме всичко за човек, но всъщност не знаем нищо. Съвсем. Но илюзията за близко познанство вече е създадена. Не се стремим да задаваме въпроси и да наблюдаваме как човекът се разкрива в отговорите. И така вече знаем, че той обича кафето и филмите на братя Коен, а също, че има котка. И дори вече сме лайкнали всички постове за това. Има ли смисъл да питаме?

2. Спряхме да се гледаме в очите.
Необходимо ни е да положим доста усилия, за да погледнем в очите любимия човек. Това е абсурдно, но в действителност е така. Наистина непрекъснато гледаме в дисплеите на телефоните и това дори не означава, че човекът, който стои срещу нас, ни е безразличен. Напротив! Прикриваме неловкостта, вперили очи в смартфона, пак там търсим тема за разговор, ако се появи неловка пауза. Но любовта рядко оцелява в условията на вербалната комуникация. За да обичаме, трябва да съхраним зрителния контакт и докосването. Така повелява инстинктът – няма друг начин да пламне искрата! Но вместо това ние сме заболи нос в джиесема и само кимаме с глава. В момента романтичните вечери в ресторантите изглеждат точно по този начин.

3. Спряхме да говорим за важните неща.
А защо? Защото има уютен „фейсбук“ и там можем да напишем всичко. Социалната мрежа ще изтърпи всичко, в края на краищата, винаги можем да си дадем вид, че нищо такова не сме имали предвид. И че това е просто пост. Повече не трябва да се готвим за сериозен разговор, не ни е нужно да съберем сили, за да кажем нещо много важно, не трябва да се притесняваме в очакване на емоционална реакция. Просто чакаме лайк или коментар. В крайна сметка в профилите ни в социалните мрежи царят прекрасни отношения. Но у самите нас – никакви.

4. Спряхме да реагираме правилно на емоциите.
Всяко чувство е повод за пост във Фейсбук. Щастливи сте? Непременно трябва да направите селфи и да го постнете в Инстаграм. Скарали сте се? Веднага трябва да пийнете и да напишете мрачен пост във Фейсбук. Ще заминавате на пътешествие? Не забравяйте да се отбележите на летището! Всичко това е много мило и забавно, но проблемът е в това, че да получим емоция – успяваме, но не и да я почувстваме. Стремежът да разкажете на целия свят за това, колко сте щастливи заедно, ви пречи да бъдете наистина щастливи. И докато чакате реакцията на света по повод вашето щастие, не остава време да му се насладите.

5. Спряхме да очакваме телефонния звън.
Ние не се разделяме със смартфона, но не чакаме той да зазвъни. Повече нямаме възможност да преживяваме в очакване на звъна на любимия човек, защото и без това знаем къде е той. Ако е в мрежата, той може и е длъжен да отговори. Някои намират в това и плюсове – не трябва да се вълнуваме и това е прекрасно! Но не е така! Ужасно е! Защото преди чакахме звъна на телефона, за да поговорим. Можехме да разговаряме с часове – може би още помните шегите на влюбените: „Добре, затвори слушалката! – Не, ти! – Не, аз не мога, хайде ти!“. Сега не разговаряме. Сега пишем: „Всичко нормално ли е? – Аха. – Ами ОК“.

6. Спряхме да заспиваме прегърнати.
Да спиш прегърнат с някого всъщност не е съвсем удобно, ако трябва да сме честни. Но това са тези важни моменти на абсолютна близост, които, в крайна сметка определят нашето истинско отношение един към друг. Сега ние вече не се прегръщаме, а допираме гърбовете си един към друг. Защото няма как да се прегръщаме, докато в ръцете ни е смартфона, а да заспим без него също не можем.

7. Спряхме да правим секс спонтанно.
Как беше преди? Примерно сядахте на дивана, прегърнати и си пускахте някакъв филм. Но още с първите кадри започваха целувките и се оказваше, че да се целувате е къде-къде по-интересно от филма, а до финалните надписи, вече стигахте до оргазъм. Как е сега? Сядате на дивана прегърнати и ако филмът се окаже тъп, периодично поглеждате в джиесемите. И толкова. Току що сте се докоснали, това е довело до реакция, хормоните са се включили, а мозъкът дава сигнал „Стоп“. Той се наглася да получи и преработи информацията – за какъв секс говорим тогава? Затова сексът се превръща в планирано събитие: за да правим любов, трябва да оставим смартфоните, а за да ги оставим, трябва да направим усилие.

8. Спряхме да прекарваме вечерите заедно.
Струва ви се, че нищо не се е променило: и преди двойките провеждаха вечерите заедно, занимавайки се всеки с неговите неща. Вие четете, той играе поредната игра, вие плетете, той гледа сериал. Но всъщност даже ако книгата, филмът, играта или хобито ви поглъщат напълно, пак оставате заедно. А с джаджите никога не оставате двамата. Защото там, в тази малка кутийка е входът към социалната мрежа, а в мрежите – са живите хора. Които отначало трябва да изхвърлите от живота си. А всъщност можете и да не го правите. Просто не трябва да вадите смартфона от чантата или джоба си -ако искате все пак да бъдете заедно.

Източник: „Домашний Очаг“
Превод: DCNEWS

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top