Спешни медици: Вербалната агресия е ежедневие. Преглъщаме и продължаваме.

Dani

Вили Батакчиева е медицински фелдшер. Работи във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Куклен. Членува в Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ. Помолихме я за коментар на декларацията в подкрепа на здравния министър Петър Москов, с която излезе Асоциацията. /Вижте декларацията тук./ Вили Батакчиева коментира и статистиката за нападенията над медици от Спешната помощ през 2014-та и 2013-та година, изнесена от министъра на здравеопазването /вижте я тук/. Ето какво ни разказа тя:

– Колегите, с които успяхме сутринта да говорим, са потресени от факта, че може така грозно и нагло да се казва, че ние лъжем, защото атаката е директно срещу министър Москов, като ние сме използвани за пореден път. Съвсем очевидно е, че думата „регистрирани“ по отношение на случаите на нападения над наши колеги, не значи, че всички те са регистрирани в МВР, защото ние си имаме вътре ведомствени документи. Едно наше дежурство протича при изключително строго регламентиран ред, което приключва с рапорт за деня, в който персонално екипът описва всичко, което се случва – дата, час, кога, как и какво. Това също е съвсем официален документ и може да бъде проверено навсякъде, ако някой се съмнява изобщо. Никой не казва, че само статистиката на МВР може да покаже реалното състояние на нещата.

- В декларацията спешните медици от страната се заканват, че ако бъде гласуван вот на недоверие на министър Москов, колективно ще си подадат оставките.

– Твърде е рано, ние не можем толкова бързо да стиковаме такова нещо. В момента това, което се случва, е една огромна подписка, която отново се внася директно в Народното събрание, за да са наясно депутатите, че ние сме в непрекъсната готовност да реагираме по всякакви начини, с протести, а предполагам, че голяма част от хората мислят дали да хвърлят и оставки. Защото в момента на фона на тази огромна кадрова криза, не искаме да бъде злоупотребявано отново с нас – ние стискаме зъби и работим.

За това, че хората не пускат жалби в МВР има две причини. Едната е в абсолютната липса на доверие в правораздавателната система. Защото когато подадем жалба, тя обикновено остава висяща, а не е възможно по време на бойно дежурство, защото ние на практика носим такова, да отидем да пишем жалби, докато нас ни чакат някъде на адрес. В този случай и средата, и свидетелите вече ги няма, и става сложно и страшно. Освен това има и друг елемент, че хората, които работят в малките населени места, са в същата среда, те се опасяват от възмездие. Аз мога да цитирам и конкретен случай отскоро, преди няколко месеца, при който наша колежка смени филиала защото знае, че там са насилниците, които се мъчеха да я душат. Не знам дали е подавала жалба. Вербалната агресия е ежедневие, физическата е от време на време, ние я преглъщаме и продължаваме. Така ще бъде до момента, в който по някакъв начин обществото разбере, че ние се опитваме да си гледаме работата. Не желаем министъра, който за първи път се опита да направи реформа и по някакъв начин да направи добро за всички, да бъде по този начин слаган в огъня!

- Вие самата сблъсквала ли сте се с насилие спрямо вас?

– Аз самата имам един такъв случай, когато благодарение на екипа си в сградата на филиала в Куклен оцелях, благодарение на това, че екипът ми беше около мен. Не казвам, че щях да бъда убита, но щях да бъда наранена във всички случаи, защото такива хора, които не се контролират, има много. Това е част от нашата работа и ние го знаем, но трябва да имаме специални умения, за да се справяме.

С вербалната агресия се справяме, за това се иска и психологически подход. После си преглъщаме посттравматичните стресове сами, както можем, адреналинът ни бие непрекъснато високо горе, заради което хората прегарят внезапно и бързо. И ако някога околните си мислят, че ние сме неучтиви, не са прави. Защото може би те са капката, която прелива чашата.

- Какво според вас трябва да се промени в законодателството?

– Според мен основното, е да се направи Закон за спешната помощ, в който да се регламентира статута на нашите колеги. Закона, който ни защитава от насилие е хубав, но няма правораздаване. Ние очакваме освен реформа в нашата система, която е абсолютно належаща, защото тя е пред хаос, толкова е голям дефицитът на кадри и толкова ни пречи, че нямаме ред не само в работата си, но и в съдебната система.

Така не може повече да продължава! Не може да пише, че има 15 жалби, а същевременно ние всеки ден да страдаме. Ние не се оплакваме, просто си гледаме работата. И искаме този министър, който е конструктивен, да си свърши работата. Имаме шанс за промяна, а някой се опитва да му пречи.

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top