Среща с майстора на грима и перуките в Пловдивския театър (СНИМКИ)

denka_ivanova (2)

Денка Иванова притежава дарбата да създава живи творби, достойни за възхищение и вече има над 30 години стаж като гримьор-перукер в Пловдивския драматичен театър.

Денка завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив (сегашната Национална гимназия за сценични и екранни изкуства), специалност „Грим и перуки“. Занимава се с грим дълги години, като съвсем в началото е имала интерес само към рисуването.

Много скоро след завършването си тя започва работа в Драматичния театър в града под тепетата като гримьор-перукер. Прекарва 12 сезона в театъра, а през 1992 г. получава покана от директорката на НГСЕИ Емилия Арабаджиева и започва да преподава грим и перуки.

Тъй като тогава е и млада майка, тя решава да предпочете преподавателската дейност, въпреки че периодично се занимава и с някои заглавия в Драмата. В един момент обаче любовта към театъра се оказва много силна и Денка Иванова се връща в храма на Мелпомена, като едновременно с това продължава да преподава в НГСЕИ.

През дългия си професионален път Денка Иванова работи с режисьори като Мариус Куркински, Стефан Москов, Лео Капон, проф. Здравко Митков, проф. Атанас Атанасов, Николай Ламбрев, Иван Добчев, Иван Урумов, Недялко Делчев, Стайко Мурджев и много други.

Малка част от заглавията, по които е работила са „Изкуството на комедията“, „Малки комедии“,“Свекърва „, „Кървава сватба“, „Сътресение“, „Български разкази“ – реж. Мариус Куркински; „Комедия от грешки“,“Двубой“, „Тя в отсъствие на любов и смърт“, „Живите от мъртвата махала“ – реж. Николай Ламбрев; „Братя Карамазови“ – реж. Г. Радев; „Крал Лир“, „Когато гръм удари“,“Дисни трилър“- реж. Стайко Мурджев и много други.

Денка Иванова споделя, че най-трудният етап по време на работния процес е предпремиерният, когато нещата все още се доуточняват и напасват. Най-трудно минава времето, когато реално нямаш много работа и никак не е лесно когато в началото има разминавания във вижданията на членовете на екипа – режисьор, сценограф и актьор, допълва тя.

Капризите на актьорите, Денка Иванова приема като част от професията си и споделя, че на всеки един гримирането действа по различен начин. Има такива, които не престават да говорят през цялото време на поставянето на макиажа, а има и такива, които се вглъбяват в себе си, концентрират се и мълчат.

Денка Иванова е доволна, че е успяла да научи всички актьори от пловдивската трупа винаги да сядат за грим преди спектакъл, както и да наложи високи професионални стандарти по отношение на качеството на материалите.

Ръчното перукерство е сложен и дълъг процес, тъй като се работи косъм по косъм. Преди години е било особено трудно, тъй като не е имало магазини дори за стандартни перуки. Последната перука, която е изработила в Пловдив е за спектакъла „Тя беше чучулига, Жулиета“, а за „Квартет“ в София е изработвала перуки в стил рококо, които освен за главите на актьорите, са се поставяли и върху костюмите.

Денка Иванова се радва, когато актьорите споделят ако нещо им е неудобно или им се струва неподходящо, тъй като за нея това е най-добрата индикация за промените, които трябва да направи по време на работния процес.

Имало е случаи, когато нещата са се променяли в хода на самата работа. В „Крал Лир” например отпадат някои от първоначално замислените татуировки, тъй като костюмите са били достатъчно ефектни и са изразявали перфектно целия образ на актьора.

От настоящия сезон Денка работи и на свободна практика, така изработва и маските за спектакъла „Евридика в подземния свят“. Самите маски са копия по реални антични скулптури и е успяла да ги изработи за по-малко от месец.

Денка Иванова разкрива, че има доста специфични разлики между театралния грим и този в кино продукциите. Основното е, че макиажът за театъра трябва да е по-стабилен, за да няма опасност да се развали по време на играта.

Понякога се случва, въпреки цялото старание и качествени материали, да се разлепи мустак или перука, защото в театъра няма как да се спре представление, за да се коригира нещо. И ако актьорът е с главна роля и през цялото време е на сцената с активно действие и мимика, това също е рисково.

Типичен пример е „Дисни трилър“, където по време на представление каучуковата перука върху изкуствения скалп на актьора Христо Пъдев леко се напуква.

Друга съществена разлика е, че гримът в киното трябва да изглежда по-натуралистичен, там се разчита повече на релефа и пластиката, докато в театъра се използват по-наситени цветове и по-малко се набляга върху самия релеф. Работата за класическа сцена предполага да се изработват и по-големи и отчетливи неща.

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top