С „Желязо в леглото“ може да се сдобиете само в Пловдив (СНИМКИ)

10888759_798543700194150_197981036898285173_n

От древни векове мебелите, изработени от ковано желязо, се славят с устойчивостта и здравината си, а със самия занаят се захващат само физически издържливи мъже, които притежават силен усет за изящното и афинитет към красивото.

Днес, подвластни на стремежа да сме модерни и различни, почти сме забравили за съществуването на майсторите-ковачи и изделията от метал. В Пловдив – градът, съхранил голяма част от традициите, все още има хора, чиято работа доказва, че модерното и древното могат успешно да се вплетят в едно цяло.

Малко са хората, които в наши дни се осмеляват да експериментират и да отделят средства за качествени изделия от ковано желязо, разказва Вивияна Георгиева, която вече 10 години се занимава с приемането на поръчки на изделия от ковано желязо в Пловдив. Румен Георгиев пък е майсторът, който неуморно изработва изящните железни произведения на изкуството.

От една година Вивияна и Румен имат магазин в „Капана“, където представят изделията от желязо. Мястото ни е в „Капана“, тъй като ние влагаме сърце в обработката на метала. Все още преобладаващата част от хората, които идват тук са случайни минувачи, но се надяваме с времето и разширяването на пешеходната зона, нещата да се променят и хората да влизат в ателиетата и работилниците.

Историята на занаята е стара и няма човек, който с точност да каже кога и къде е възникнал. Най-разпространено в наши дни е студеното коване, при което материалът се огъва с помощта най-често на специални инструменти. Все по-малко се използва топлото коване, защото е изключително трудоемко.

Вкарват се много нови технологии, а коването с пещ и мях, както е било в миналото е все по-рядко предпочитано, защото е и доста скъпо.

В България да се печели от подобен занаят е почти невъзможно. Прост пример Вивияна Георгиева дава с градински стол, който във Франция струва 900 евро. Тук обаче цената е само 150 лв. и въпреки това има хора, на които това им се вижда много скъпо.

„Това е тежки мъжки труд, а снимките на жени с чукове, които срещаме из интернет, са по-скоро за привличане на клиенти“, споделя тя.

Всички майстори се радват на нестандартните неща, а най-щастливи са когато правят пластики, където могат в пълна степен да развихрят въображението си. В ателието в Пловдив има доста нетипични поръчки, последната от които е за изработката на чаша под формата на черепа на Никифор.

Пластиката „Мечта“, в която са вплетени елементи от Етнографския музей, църквата и къщите в Стария град,  е част от поредица, в която влизат коминочистач, уличен артист, картина в рамка с част от древен Пловдив.Серията е гордост за майсторите и е много харесвана не само от българи, но и от чужденци.

През лятото най-много се търсят градинските мебели, легла, кошници за цветя, домакински принадлежности. Леглата, които се изработват от желязо, в Пловдив са познати като „леглата на баба“, тъй като на практика са вечни и издържат на вскякаво натоварване.

Другото мото, с което са известни спалните на пловдивските майстори е „желязо в леглото“. Звучи двусмислено и закачливо, но е запазена марка на изделията, които могат да се намерят и поръчат единствено под тепетата.

Най-големият проблем за хората, които развиват бизнес с изделия от ковано желязо, е липсата на работна ръка. Младите хора нямат интерес да усвоят занаята,тъй като е много тежък от физическа гледна точка, а не носи големи приходи.

През лятото е трудно да се изпълняват поръчките дори от трима майстори, през зимата пък е обратното, тъй като работата много намалява. Затова и през топлите месеци постоянно се търси работна ръка, но с годините това става все по-трудно.

Най-честият въпрос, който отправят към майсторите-ковачи, е защо стоят тук, а не заминат в чужбина, където трудът им ще бъде двойно и тройно оценен.

Отговорът, макар  и банален, винаги е един същ – тук сме у дома, това е нашата родина, а започването от нулата в чужда страна е предизвикателство, което е по силите на малцина.

Изборът е направен, остава ежедневната борба не само за собственото оцеляване, но и за опазването на занаята.

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top