С 6 вакантни места за акушерки АГ „Весела“ посреща Бабинден (СНИМКИ)

AG Vesela (2)

В един от най-почитаните професионални празници в България – Деня на родилната помощ, ви срещаме отново с една от най-известните акушерки в Пловдив – Флора Димитрова /първата част на историята ѝ вижте ТУК!/. Тя е старша акушерка в АГ „Весела“ и е помогнала на хиляди пловдивски бебета да видят белия свят, а на майките им – да гушнат рожбите си. Разказва, че в болницата работят общо 17 акушерки – 6 в неонатологията, 11 в акушеро-гинекологичното отделение. Не достигат още 6 акушерки.

„От седем месеца търся хора и не мога да намеря нито един. Отзовават се обикновено пенсионерки, на които им става тежко като поработят един-два месеца. Недостигът на кадри е изключително голям проблем и в последните години се усеща все повече. Младите хора бягат навън, защото там заплащането е много добро, старите вече окапваме, защото не можем да работим безкрайно. И започва болезнено да се усеща, ние крещим обаче никой не иска да ни чуе. Държавата не иска да чуе колко е трагично положението, а след няколко години ще бъде и фатално. Ще трябва да се внасят кадри от чужбина, тъй като ние нямаме. Миналата година са завършили 4 акушерки в Пловдив. При шест клиники в Пловдив къде по-напред да отидат?“, се пита риторично Флора Димитрова.

По думите й бъдещите медицински сестри се отказват да учат за акушерки, защото професията е тежка, а обучението не е евтино. След като завършат, започват да работят на заплата, близка до минималната. А работата е изключително отговорна, защото медицинската сестра отговаря за един човек, а акушерката – за два живота – на майката и на бебето.

„Акушерката е човекът, който стои до родилката през цялото раждане. Но екипността е най-важна. Случвало се е да имаме две раждания едновременно – едното го води акушерката, другото лекаря“, разказва Димитрова.

Старшата акушерка е категорична, че случаят, който никога няма да забрави е раждане, при което майката умира. През 40-годишния ѝ стаж майчината смъртност е силно намаляла и е сведена почти до нула. „На територията на този родилен дом, за 37 години, в които съм била в него, имаме само 4 смъртни случая, което е минимално“, радва се Флора Димитрова. По думите ѝ в работата на акушерите има огромен риск и  той трябва да се предвиди да бъде предотвратен своевременно.

Много от тежките случаи, за които си спомня акушерката, са именно заради това, че клиниката обслужва най-голямата компактна група ромско население. По думите ѝ здравната им култура е много ниска, а профилактика почти няма. Малко от ромските жени посещават женски консултации и затова рискът при тях е огромен. Ако жената е редовно проследявана, рискът е по-малък, тъй като акушери и гинеколози знаят какво могат да очакват. Но когато в болницата се появи майка, която не е стъпвала при лекар през деветте месеца на бременността, се налага медиците да работят на тъмно.

„Тогава ставаш вир вода посред зима. Случвало ми се е да излизам мокра от родилна зала и да няма сухо място по мен от тревога, защото е имало тежка ситуация, която сме овладяли. От това побеляват косите на акушерките и лекарите. И затова не се славим с много дълголетници в нашата професия, защото сме подложени на непрекъснат стрес“, усмихва се Флора.

Разказва ми, че от пет години работи във фондация по превенцията на ранните раждания с малцинственото население. Заедно с други доброволци изнася лекции на ромските жени, ограмотяват ги, раздават им материали, вътрематочни спирали, презервативи, учат ги какво да правят за по-успешна контрацепция, но ефектът е малък.

„Имали сме уникален случай тук – момиче роди, преди да навърши 12 години, а бабата на бебето беше на 26. Случаят нашумя преди три години“, припомня си Димитрова.

Тя съветва младите акушерки да си обичат професията. И твърди, че работата им е любов, професионализъм, търпение.

„Една стара акушерка, която навремето ме учеше – бабата на Цветана Пиронкова – Цветана Чинкова, казваше: „Работата в родилна зала е като работата на гвардейците на пост – пушката до крака и търпеливо чакане“. В нашата работа припряност и бързане не може да има. Ние трябва да изчакаме и да видим какво ще направи бебето, как реагира майката, какво ние можем да помогнем, но да помагаме умело и внимателно, да не се намесваме грубо в процеса на раждането, а да следваме неговия естествен ход и да го подпомагаме. А за това се изисква изключително търпение“, категорична е Флора Димитрова.

Разказва ми, че в АГ „Весела“ има стил на поведение с бъдещите майки, който изисква между акушерката и родилката да има близък контакт. „Позволяваме й да ни говори на ти и на малко име, ние правим същото с нея. Създаваме един микросвят между майката и акушерката, който да е изпълнен с доверие. Трябва да накараме родилката да се довери, че всичко правим в неин интерес. Битката е да спечелим именно доверието на майката. Защото когато тя ни се довери, ние си вършим работата по-добре. А когато има конфликт и тя не е съгласна с нас, опорочава се цялото раждане“, обяснява старшата акушерка.

Тя е преподавател от пет години в училище за бременни родители, обучавала е и не един баща да присъства в родилна зала. Но според нея мъжете не могат да издържат на стреса при раждането. „Когато обаче настъпи сюблимния момент обикновено те така са изплашени, че стоят пред вратата. Един единствен баща стоя до най-тежкия момент на раждането и се оттегли“, смее се Флора. По думите ѝ единствените татковци, които са присъствали на раждане на децата си, са лекари. Но дори и за тях е трудно.

Питам я, ако трябва да избира между майката и бебето, кого ще избере? Категорична е, че ще запази майката. Когато тя е здрава, ще роди друго дете. И въпреки, че майките винаги искат да бъде спасен живота на бебето им, за сметка на техния, акушерите не се съгласяват с това. Флора Димитрова се радва обаче, че смъртността при децата напоследък е много по-малка. А за 2015-та година не е имало новородено, което да е починало след раждането си. Имало само два случая на мъртвородени бебета, при които майките са постъпили в болницата без сърдечна дейност на плода. Имало и новородено с множество малформации, но то било изписано живо от АГ „Весела“.

Според Димитрова новата техника, 4D ехографията и ултразвуковата диагностика, скринингът, който се прави в граничната степен на развитие на бременността, когато е възможно тя да се прекрати, за да не се ражда дете с увреждания, са много важни. Затова акушерката се радва много, че от началото на годината болницата вече се е сдобила с нов 4D ултразвуков апарат.

Радва се също на родените миналата година 340 бебета. Но ѝ се ще да са повече, в предишни години броят им бил по-голям, а напоследък все повече намалявали. Отдава го на беднотията и миграцията. И се надява поне малко да се подобри икономическото положение на българите, за да се раждат повече деца.

Преди да ме изпрати, Флора Димитрова ме завежда в родилното отделение и ми показва най-красивото бебе – мъничко момиченце. А на изпроводяк ме кани на ежегодния ритуал „Миене на ръце“ в болницата на Бабинден.

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top