Токът: трите най-често задавани въпроса

tok

Политиците трябва да кажат истината за цената на тока, а избирателите им трябва да я приемат. Иначе катастрофата е неизбежна, твърди Ясен Бояджиев и дава отговор на трите най-често задавани въпроса около цената на тока.

„И пак го питат и го разпитват”… Ще има ли шоково поскъпване на тока? Кой ще плаща натрупаните дългове в енергетиката? И щом ще вдигат цената на тока, защо не ни вдигнат и заплатите?

Напоследък не можеш да си пуснеш телевизора, без да чуеш как загрижени водещи задават тези три въпроса. А политиците насреща им (все едно дали от управляващите или от опозицията) се чудят как да излъжат, за да се харесат на хората.

Крайно време е едните да кажат, а другите да приемат истината. А тя е, че години наред, възползвайки се от ширещата се заблуда, че цените (както на стоките и услугите, така и на труда) зависят от тяхната добра воля, българските политици се опитват да си купуват „харесване”, а оттам и власт, чрез т.нар. „социално поносима” цена на тока. Така те постепенно докараха енергетиката до днешното непоносимо положение – победа на политиката над здравия разум. Или според определенията на специалистите: „катастрофа”, „тиктакаща енергийна бомба”, „избутване на енергийния сектор от ръба на скала, на която той се крепи с последни сили“.

Ямата

За да потиска крайната цена на електроенергията, в продължение на години държавата съвсем съзнателно изключваше от нея реални, икономически обосновани и неизбежни разходи. Така тя не само нарушаваше собствените си наредби и закони, но и „изкопа” огромна финансова дупка – задължения за енергия, произведена и доставена от енергийните предприятия, но неплатена от потребителите.

За да поуспокои политическите турбуленции, само през миналата година държавата на три пъти понижи цената на тока, вследствие на което до края на юни тази година „дупката” стана около 1,5 милиарда лева. Въпреки съвсем минималната промяна в обратната посока, с приетия от 1 юли ценови модел за следващата година се залага горе-долу още толкова нов дефицит – тоест, удвояване на „дупката”. За да си представите мащабите на бедствието, трябва да знаете, че годишните разходи за закупуване на цялата електроенергия, потребявана в бита, възлизат на около 1.8 милиарда лева.

Електроенергетиката, разбира се, е технологически сложна система, а електрическият ток е специфична стока – най-малкото защото няма как да се складира, за разлика от други стоки. Но понеже и за него са в сила основните пазарни закони, за още по-голяма яснота можете да си онагледите ситуацията с всяка друга производствена верига, която познавате. Представете си, например, че за да се покрият горе-долу всички разходи за производство и доставка на един хляб, цената му трябва да е 1 лев. Но какво ще стане, ако някой „отгоре” реши да нареди хлябът да не се продава по-скъпо от 90 стотинки, а после това му се стори недостатъчно и спусне цена, която е с още 20-30 стотинки по-ниска?

Последиците

Ако това се случи, по цялата верига на производството и търговията с хляб ще започнат да се трупат задължения, които ще нарастват дотогава, докато заетите в тази верига не се откажат от бизнеса си. През това време зърнопроизводителите, мелничарите, хлебарите и търговците ще остават с все по-малко пари за семена, горива, техника, заплати и връщане на кредитите си. Ще последват фалити, уволнения и все по-голям недостиг на зърно, брашно и хляб.

Но да се върнем към тока. Политическите игри с цената му вече са докарали или изправили пред фалит голяма част от енергийните предприятия – от най-затънтената въглищна мина до Националната електрическа компания. Заради спестените разходи за поддържане и развитие на мрежата авариите стават все по-чести. Няма да е чудно, ако скоро се наложи да си спомним какво означава режим на тока.

Понеже обаче енергетиката е особено ключов отрасъл, сривът в нея ще има мултиплициращ ефект върху цялата икономика, върху инвестиционния климат и финансовата система (зад инвестициите в отрасъла стоят многомилиардни кредити). И накрая – „социалната” цена на тока ще има и съответните катастрофални социални последици.

Отговорите

Така стигаме до отговорите на трите най-често задавани въпроса. Да, ако не искаме всичко това да се случи, цената на тока трябва да се повиши. Дали ще е „шоково” или не, зависи от гледната точка. Но е факт, че колкото по-бързо цената достигне ниво, което покрива себестойността и дава възможност за развитие на отрасъла, толкова по-добре. За размера на това повишение има различни оценки. Най-песимистичната гласи, че за да се покрие текущият недостиг на годишна база (тоест, за да не се удвои „дупката”), цената трябва да е с 35-40% по-висока от действащата в момента. Ако обаче трябва да се покриват и вече натрупаните задължения, повишението трябва да е с общо 80 до 100%.

Кой ще плаща? Естествено, всички ние. При това не само през цената на тока, а и през данъците. Понеже има и още една „дупка”, за която дотук не беше ставало дума – милиард и половина дългове за построения хидровъзел „Цанков камък” и непостроената АЕЦ „Белене”.

Колкото до въпроса защо след като ще вдигат цената на тока (най-ниската в ЕС), не ни вдигнат и заплатите (още по-ниски), трябва ясно да се каже, че той е напълно безсмислен. Може и да изглежда дълбоко несправедливо, но от гледна точка на безмилостната икономическа логика между цената и заплатите няма никаква връзка. Не политиците вдигат заплатите, а работещата икономика. А и хората са най-различни, с различно потребление и различни финансови възможности – за немалко от тях цената на тока не е никакъв проблем.

Крайно време е държавата да спре да субсидира всички поравно чрез „социално поносимата” цена (което също е дълбоко несправедливо). Тя трябва да насочи социалната си политика само към онези, които наистина имат нужда. И трябва да освободи пазара и конкуренцията. Само така може да се гарантира ефективна, печелеща и развиваща се енергетика при възможно най-ниски и справедливи цени.

Източник: dw.de

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top