Трифоновден – празник на виното, винарите и лозарите. Поверия и обичаи

zariazvane

Трифоновден – под това име е известен сред българите първият ден от Малкия Сечко (февруари).  Народният празник се нарича още Трихун, Трифко, Трифон пияница или Трифон чипия, поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите.

От древни времена българите почитат св. Трифон като покровител на лозарството и винарството. В деня на неговия празник се извършва ритуалното зарязване на лозята.

Още в ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб, който често украсява пластично. От тестото тя моделира лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз или булгур кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. Изпратени тържествено, мъжете се отправят към лозята. Щом всеки стопанин пристигне в своето лозе, той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерската трапеза. Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза насред лозята, те си избират „цар“, когото наричат с името Трифон. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилекова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. После той подканя присъстващите: „Който е честит, нека поеме китката и да стане цар на лозята!“ Онзи, който желае да поеме ролята на Трифон, взема китката и останалите го поздравяват с „Честито ти Трифонство“ или с „Честито царство“. На главата на царя мъжете поставят „корона“ от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Качват своя цар на каруца, която самите те теглят и по този церемониален начин обикалят лозята.

През цялото време царят благославя да се роди повече грозде и годината да е плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: „Трифоне, виждаш ли ме?“ А царят отвръща: „Наесен хич да не те виждам от грозде!“ След като си пийнат и хапнат порядъчно, лозарите се завръщат в селото, носейки на рамене своя цар. С него те обхождат къщите, като навсякъде ги черпят с ракия и вино. Вечерта царят на лозята кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила вече богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Вярва се, че ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино няма да бъде достатъчна.

Във връзка с обредното зарязване на лозите е възникнала и практиката на Трифоновден да се заплашват плодните дървета, които не раждат. В ранно утро на празника, още преди да е изгряло слънцето, двама души отиват при дървото. Единият – обикновено стопанинът, замахва с брадвата и заплашва с думи фиданката, че ще я отсече. Другият го възпира да стори това, като го убеждава, че през тази година дръвчето ще даде плод.

ОЩЕ ЗА ПРАЗНИКА:

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Царят отговаря на благословията „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

Колкото до празничната трапеза на Трифон Зарезан, тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 килограм бращно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да го посолите и да замесите от него тесто, като прибавите 2 чаени чаши хладка вода. Месете тестото докато започне да образува шупли. След това направете пита, която изпечете в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, покрийте я с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.

Освен питката и пълнената кокошка на празника на Трифон Зарезан можете да предложите печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове. Добре е да знаете, че ядките могат да бъдат и захаросани. За целта трябва да прибавите малко захар върху тях и да ги изпечете в умерена фурна. Сушените плодове пък се предлагат поръсени с пудра захар и ром. Виното също е задължително за този празник. През зимата и в студените дни се препоръчва червено вино, а през летните топли дни – бяло. Червеното вино се сервира със стайна температура. Обикновено в малките градове и села то се съхранява в изба или мазе. Затова е добре да го извадите малко преди да дойдат гостите ви и да седнете на трапезата. „Напитката на боговете“ се сервира с основното ястие, но можете да я сервирате и с десерта. Казват, че каквото вино има на трапезата на Трифон Зарезан, такова вино ще дадат лозите през годините. Затова почерпете гостите си с най-хубавото вино – ще го познаете по синджира, който се образува в горната част на чашата, когато наливате от бутилката.

На следващия ден е добре да предложите лека храна, защото празникът на Трифон Зарезан е известен с изобилието на масата. Подходящи продукти са печените на фурна картофи, предложени с масло и сирене, омлети или бъркани яйца, туршии и варени зеленчуци. Добре е да предвидите и плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден. Това ще подобри състоянието им и ще избистри ума им.

Източник: imenata.com

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top