Уникални сурвачки в „Тракия“ носят здраве и късмет (СНИМКИ)

survaknici (4)

Уникални сурвачки в „Тракия“ носят здраве и късмет! Това не е само заглавие, нито слоган за телевизионна реклама. Сурвачките са истински, продава ги 85-годишната баба Вяра.

Жизнената възрастна жена, на която никой не може да даде 85, е бивша учителка от училище „Георги Димитров“ в Стамболийски. Там има къща, но живее в Пловдив при дъщеря си. Пенсионерка е от 30 години, но никога не е спирала да работи и да се занивама с ръкоделие.  Питам я как е фамилията ѝ, но не не иска да каже, срамува се от бившите си ученици. „Не искам да знаят, че се занимавам с това“, тъжно споделя жената.

От 20 години прави сурвакници и всеки път преди Коледа и Нова година излиза на центъра на „Тракия“, за да ги продава. Майстори ги цял месец съвсем сама, защото няма кой да ѝ помага.

Първоначално започнала да прави лъскави сурвачки – от станиол и цветен целофан. За 15 минути съм готова с една сурвачка, обяснява баба Вяра. Твърди, че се изучила като на манифактура: първо си правела изкуствените рози и цветя за дряновицата, за да са ѝ готови и работата да спори по бързо. После купувала дрянови клончета от ромите, които редовно носели за майсторката наръчи с насечени клони. „По 60 стотинки е пръчката“, възмущава се жената. Снабдявала се и с разноцветна хартия и целофан. И започвала.

За по-малко от месец правя няколко кашончета, много ги търсеха. Но през последните години се навъдили всякакви измислени майстори и затова тя решила да смени асортимента. От 4-5 години прави сурвакници от разноцветна вълна, окичени с пуканки, малки гевречета, звънчета, парички и задължително – червена и изсушена люта чушка. „Всичко, което е необходимо и се слага по традиция, с това ги украсявам“, показва ни възрастната жена.

Тази година за първи път направила по-мънички сурвачки – първоначално за правнучките, а после и за останалите деца. По-малки са и по-удобни за малчуганите, да не носят големите върлини, шегува се баба Вяра.

Жената намира суровата вълна от пазара, а от магазин на бул. „Васил Априлов“ купува вълнените конци. „45 минути се прави една истинска българска сурвакница“, разказва баба Вяра. Трябва първо да изрежа и оформя дряновото клонче, да го завържа и чак тогава започвам да увивам с вълнен конец и да украсявам сурвакницата.

„Хората много ги вземат, най-много тях! Търсят истинското, българското. Нищо, че са с лев и 50 ст. по-скъпи и струват 3,50 лв.“, усмихва се 85-годишната Вяра. Разказва, че още като учителка учела децата да правят сурвакници. „И те много обичаха, а най-вече им харесваше да нижат пуканките. Една на наниза, една в устата – много весело беше“, разказва възрастната педагожка.

Категорична е, че българинът помни традициите си и в тези объркани дни за страната ни се обръща към тях. А иначе – не разчита много на припечеленото от сурвакничките – казва, че правенето им ѝ доставя удоволствие. Ще ги продава до 31 декември, тъй като в нощта срещу 1 януари сурвакарите вече тръгват и трябва да са добре „въоръжени“.

На изпроводяк ми показва разрешителното си. „Да не мислиш, че ей така съм застанала. От районното кметство ми го издадоха, 5 лева струва печатът“, посочва ми с пръст жената. И ми пожелава за Новата 2016-та най-вече здраве. „Другото ще дойде само, мойто момиче!“, изпраща ме баба Вярка.

 

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top