Честит празник, българи – 129 години от Съединението!

Славчо Атанасов раздава знаменца на паметника на Съединението

Днес се навършват 129 години от Съединението на България – обединението на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението става след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи. Народът ни отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 година с Берлинския договор.

Два дни преди великото събитие – на 4 септември, бунтовници под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получат подкрепа от Русия, тяхното представителство да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина от най-обикновените граждани, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават да се обяви мобилизация на Българската войска и да се свика Народното събрание.

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той настоява за 10 млн. лева кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Център на тържествата по повод Деня на Съединението днес е град Пловдив. Градът под тепетата вчера бе избран за европейска столица на културата през 2019 година.

Източник: БЛИЦ

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top