10 ноември: Стигат ли ни 31 години Преход?

Отново е 10 ноември – 31 години след промяната, 31 години – Преход.

Точно толкова години изминаха от прословутия ноемврийски пленум на БКП, на който бе освободен Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар на партията (а и фактически в държавата), която той заема в продължение на 35 години.

10 ноември се счита за денят, в който започна преходът от социализъм (тоталитаризъм) към демокрация.

А помните ли какво се случи през тези 31 години?

Освен свалянето на наричания галено от българите Бай Тошо, минахме през множество протести – многобройни и не толкова, на жълтите павета, преживяхме Синята идея, преминахме през мутрите, масовата приватизация, стройното и организирано съсипване на българската икономика, преориентиране на дясното към власт на олигарсите и зараждане на новото „дясно“ (ГЕРБ). Нагледахме се на множество правителства и избори (повечето предсрочни), след които България и най-вече обикновените българи, оставаха все по-бедни и по-бедни. А ние всеки път се чудехме има ли още какво да се открадне.

Преминахме през валутен борд, влязохме в НАТО и Евросъюза. Видяхме как бе съсипано здравеопазването и образованието и как нацията ни все повече изпростява. Изпратихме децата си в чужбина, за да останат там и продължаваме да ги изпращаме всяка година.

Стотици хиляди българи напуснаха родината, за да намерят нов живот в чужбина. И продължават да бягат.

Някога мечтата на българите е била „България на три морета“. Тази мечта се превърна в „Българи на три океана“. А единствената Майка България от 8 милиона население преди 31 години, днес наброява не повече от  милиона души.

31 години са цял един живот за децата на демокрацията.

Много от тях родиха и отгледаха и своите деца. А родителите им, които се тълпяха с надежда по площадите и скандираха „Кой не скача е червен“, днес вече не вярват на протести, политици и обещания. Не вярват и в демокрацията.

Всъщност, някои от тях си отидоха – самотни, болни и обезверени, изоставени от наследниците си, които търсят късмета си в чужбина.

Равносметката е тъжна, а патриотизмът на българите, възраждащ се за националните ни празници в социалните мрежи, не е достатъчен, за да излязат и да сложат край по един или друг начин.

През пандемичната 2020-а година отново сме свидетели, а някои и участници, в протести, продължаващи вече шест месеца. Предстоят ни нови избори. Заради COVID-19 и съсипаното ни здравеопазване измират все повече хора. А Преходът изглежда безкраен…

И отново е 10 ноември!

Снимка: „168 часа“

Подобни статии

Top