14 февруари! Празник на любовта, виното и археологията

14 февруари в българския народен календар отбелязваме като Деня на Свети Трифон. Празникът има древни езически корени от времето, когато по нашите земи са живеели траките, а тържествата в чест на бог Дионисий се отличавали с голяма пищност.

Лозите днес се зарязват ритуално, избира се „цар“, който се закичва с венец от лозови пръчки. Обичаят повелява на празничната трапеза освен бъклица с вино, да има още прясно омесен хляб и печена кокошка.

Нито една сватба в деня на влюбените в Раковски

Днес отбелязваме и един нетрадиционен за българския календар празник – Денят на влюбените или Свети Валентин. За него се знае, че датира още от времето на Римската империя по време на управлението на Клавдий II. Доста по-късно, през 1537 г. английският крал Хенри VII официално обявил 14 февруари за празника на Св. Валентин.

На този ден още през 14-ти век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20-ти век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.

АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

Днес е и ден на археолога. Отбелязва се от 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).

На този ден всяка година по традиция в Националния археологически институт с музей при БАН се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.

Подобни статии

Top