Почитаме Св. Трифон, Св. Валентин и Св. Кирил Славянобългарски
14 февруари в българския народен календар отбелязваме като деня на Свети Трифон. Празникът има древни езически корени от времето, когато по нашите земи са живеели траките, а тържествата в чест на бог Дионисий се отличавали с голяма пищност.
Лозите днес се зарязват ритуално, избира се „цар“, който се закичва с венец от лозови пръчки. Обичаят повелява на празничната трапеза освен бъклица с вино, да има още прясно омесен хляб и печена кокошка.
Православната църква отбелязва успение на Св. Кирил Славянобългарски.
Той е създателят на глаголицата. Остава в историята като християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.
Отбелязваме и един нетрадиционен за българския календар празник
– Денят на влюбените или Свети Валентин. За него се знае, че датира още от времето на Римската империя по време на управлението на Клавдий II. Доста по-късно, през 1537 г. английският крал Хенри VII официално обявил 14 февруари за празника на Св. Валентин.
На този ден още през 14-ти век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки.
Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20-ти век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.
АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
Днес е и ден на археолога.
Отбелязва се от 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).
На този ден всяка година по традиция в Националния археологически институт с музей при БАН се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.
