Почитаме Св. Трифон, Св. Валентин и Св. Кирил Славянобългарски
14 февруари в българския народен календар отбелязваме като деня на Свети Трифон. Празникът има древни езически корени от времето, когато по нашите земи са живеели траките, а тържествата в чест на бог Дионисий се отличавали с голяма пищност.
Лозите днес се зарязват ритуално, избира се „цар“, който се закичва с венец от лозови пръчки. Обичаят повелява на празничната трапеза освен бъклица с вино, да има още прясно омесен хляб и печена кокошка.
Всъщност датата за празника на лозарите и винарите идва от православния календар, но по стар стил. След 1916 година, когато Грегорианският календар е възприет у нас, празникът на Трифон Зарезан започва да се празнува на 1 февруари, но народът продължава да зарязва лозите на 14-ти.
Православната църква отбелязва успение на Св. Кирил Славянобългарски.
Той е създателят на глаголицата. Остава в историята като християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.
Отбелязваме и един нетрадиционен за българския календар празник
– Денят на влюбените или Свети Валентин. За него се знае, че датира още от времето на Римската империя по време на управлението на Клавдий II. Доста по-късно, през 1537 г. английският крал Хенри VII официално обявил 14 февруари за празника на Св. Валентин.
Кой точно е св. Валентин? Смята се, че това е епископ Валентин, който се противопоставил на заповедта на Клавдий, според която по време на война не трябвало да се сключват бракове. Императорът вярвал, че необвързаните мъже са по-добри войници. Епископ Валентин обаче провеждал тайно сватбени церемонии, поради което бил осъден на изгаряне на кладата.
През 1537 г. английският крал Хенри VII официално обявил 14-и февруари за празника на Св. Валентин.
В началото на 19-и век при разкопки в катакомба близо до италианската столица археолозите се натъкнали на останки и други реликви. Впоследствие било доказано, че това са мощите на св. Валентин. С течение на времето части от скелета на светеца били разпръснати из църкви в Ирландия, Франция, Чехия, Великобритания и Шотландия. Черепът, който днес целият е покрит с цветя, останал в Рим и бил положен за поклонение в базиликата „Санта Мария“.
Освен на влюбените, Св. Валентин е покровител на пчеларите и… епилептиците. В католическия свят към него с молитви се обръщат не само онези, които молят за любов, но и тези, които отглеждат пчели или страдат от епилептични припадъци.
Имен ден празнуват Валентин, Валентина, Вальо, Валю, Валя
На този ден още през 14-ти век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки.
Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20-ти век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.
АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
Днес е и ден на археолога.
Отбелязва се от 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).
На този ден всяка година по традиция в Националния археологически институт с музей при БАН се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.
