14 февруари! Празник на любовта, виното и археологията

Почитаме Св. Трифон, Св. Валентин и Св. Кирил Славянобългарски

14 февруари в българския народен календар отбелязваме като деня на Свети Трифон. Празникът има древни езически корени от времето, когато по нашите земи са живеели траките, а тържествата в чест на бог Дионисий се отличавали с голяма пищност.

Лозите днес се зарязват ритуално, избира се „цар“, който се закичва с венец от лозови пръчки. Обичаят повелява на празничната трапеза освен бъклица с вино, да има още прясно омесен хляб и печена кокошка.

Всъщност датата за празника на лозарите и винарите идва от православния календар, но по стар стил. След 1916 година, когато Грегорианският календар е възприет у нас, празникът на Трифон Зарезан започва да се празнува на 1 февруари, но народът продължава да зарязва лозите на 14-ти.

Православната църква отбелязва успение на Св. Кирил Славянобългарски.

Той е създателят на глаголицата. Остава в историята като християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Отбелязваме и един нетрадиционен за българския календар празник

Денят на влюбените или Свети Валентин. За него се знае, че датира още от времето на Римската империя по време на управлението на Клавдий II. Доста по-късно, през 1537 г. английският крал Хенри VII официално обявил 14 февруари за празника на Св. Валентин.

Кой точно е св. Валентин? Смята се, че това е епископ Валентин, който се противопоставил на заповедта на Клавдий, според която по време на война не трябвало да се сключват бракове. Императорът вярвал, че необвързаните мъже са по-добри войници. Епископ Валентин обаче провеждал тайно сватбени церемонии, поради което бил осъден на изгаряне на кладата.

През 1537 г. английският крал Хенри VII официално обявил 14-и февруари за празника на Св. Валентин.

В началото на 19-и век при разкопки в катакомба близо до италианската столица археолозите се натъкнали на останки и други реликви. Впоследствие било доказано, че това са мощите на св. Валентин. С течение на времето части от скелета на светеца били разпръснати из църкви в Ирландия, Франция, Чехия, Великобритания и Шотландия. Черепът, който днес целият е покрит с цветя, останал в Рим и бил положен за поклонение в базиликата „Санта Мария“.

Освен на влюбените, Св. Валентин е покровител на пчеларите и… епилептиците. В католическия свят към него с молитви се обръщат не само онези, които молят за любов, но и тези, които отглеждат пчели или страдат от епилептични припадъци.

Имен ден празнуват Валентин, Валентина, Вальо, Валю, Валя

На този ден още през 14-ти век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. 

Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20-ти век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.

АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

Днес е и ден на археолога.

Отбелязва се от 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).

На този ден всяка година по традиция в Националния археологически институт с музей при БАН се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.

Подобни статии

Top