1500 лв. учителска заплата искат синдикатите

ученици и учители

Синдикалистите настояват това да стане в краткосрочен план.

1500 лв. заплата за учителите поискаха от Синдикат „Образование“ при КТ „Подкрепа“. Синдикалистите настояват това да стане в краткосрочен план. Освен това те настояват педагозите да бъдат освободени от чрезмерната бумащина, класното ръководство да струва не по-малко от 100 лв, броят на учениците в паралелка да се намали и др.

Сред исканията на синдиката са също учителят да не се използва за непедагогически дейности като охрана, отбрана, търсене на ученици, а участието на педагозите като квестори в матури и външни оценявания да става само след тяхно съгласие.

Сред исканията е и приемането на Закон за защита на учителя, както и да се криминализира насилието срещу него.

Ето за какво още настояват от синдиката:

Синдикат „Образование“ обобщи и представя на вниманието на обществеността резултатите от проучване, направено от няколко наши регионални структури в страната, касаещо статута на учителската професия, желанието или нежеланието на младите учители да останат и активно да работят в системата, както и за ключовите предимства и недостатъци на професията на педагога в България. Изводите са ясни и красноречиви.

Въпреки системния растеж и очакването работната заплата на учителя да достигне по-високи нива, младите хора с учителска правоспособност не желаят да работят и да се реализират професионално като учители по няколко причини:

  1. На първо място като отблъскващ от професията фактор се посочва силно стресиращата среда. Учителската професия е с висок обществен интерес, под зорко, критично и често недоброжелателно наблюдение, свързва се с огромни очаквания. Успоредно с това се сблъсква с нежеланието и отказа за конструктивно и ангажирано партньорство от страна на родителите, на оторизираните институции, на медиите, на обществените организации и не на последно място от повечето ученици;
  2. Голямата свръх натовареност на учителя от наистина важни и все отговорни ангажименти, свързани с пряката му дейност, съчетано с безброй крайно маловажни и ненужни административни и несвойствени задачи, бързо охлажда желанието му да се отдаде на тази, иначе високоблагородна, професия;
  3. Политиките за обща и специална подкрепа са малко ефективни и много административно натоварващи;
  4. Наличие на много дейности в трудовата и длъжностна характеристика на учителя, които неимоверно го натоварват като време и вложен труд, водят да увеличение на дневната и седмична норма на заетост до 55-60 часа, като наднормените часове обикновено са безвъзмездни, т.е. не се заплащат;
  5. Трудната среда за работа и специфичната ситуация на организация на учебния процес в учебните часове при наличие на дете/деца със в клас от 26 и повече ученици. Губещи в такъв клас са и детето/децата с увреждания, както и останалите ученици, поставени в такава специфична атмосфера на учене;
  6. В големите и в „престижните“ училища броят на учениците в паралелките често достигат до 31-32, което поставя обучението, възпитанието и социализацията в ситуация, която не отговаря на нормите на един съвременен учебен процес и обезсмисля вложените от учителя усилия да постигне заложените в обучението цели;
  7. Учителите често стават обект на вербална и физическа агресия, получават заплахи, безпардонни атаки, заведени съдебни дела от ученици и родители с цел задоволяване на техните претенции. Общественият рейтинг на учителя като лидер във възпитателния процес е силно уязвен, подценен, а той самият е подложен на тормоз и непрекъснато напрежение;
    1 2

Подобни статии

Top