195 години от рождението на Раковски

rakovski

“Родил съм се в 1821 лето от българи родители в оная страшна и ужасна повременност, когато, подир обесването на фанариотския патрик Григория са изпроводени от Цариград в България три паличници паши да оберат оръжието от българите и да изколят и избесят всичките български старейшини и знаменити людие по градищата и по знаменитите големи села… Баща ми се е звал Стойку, а майка ми Руса; домородственото име бащи ми било е Папазоглу (Попович) и Раковала (Раковски), а майчиното ми е било Мамарчовци. Домородството ми от към баща ми били са знаменити люде, приселци в Котел от стараго града Ракова…”

Из “Житие” (1866 г). – Г. С. Раковски

Георги Стойков Раковски по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист,журналист, историк и етнограф.

Раковски е учил в елино-българското училище на Райно Попович, сред чийто ученици са Петър Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви. В Цариград се усъвършенства в елитното гръцко училище Куручешме, заедно с Никола Богориди, като става част от цвета на българската интелигенция и църковните борби. До края на живота си Раковски е убеден, че образованието и свободата вървят ръка за ръка. В ценното си наследство ни оставя синергията на тактическите си възгледи за революцията и богатите си научни изследвания.

Още от съвсем млад Г. С. Раковски тръгва да се бори за Родината. През 1841 година, когато е едва 20-годишен, вече е сред организаторите на Браилските бунтове. Заловен от румънската полиция и осъден на смърт, той успява да избяга и живее известно време в Марсилия. Съдбата обаче го е обрекла на българската революция.

Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващата генерация български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност.

 

Животът му е като на филм – смъртна присъда, участие в Кримската война, шпионаж за руската армия, цариградски затвор, Българската легия. Нищо не може да спре Раковски от реализирането на плановете му за свободата.

“Журналистиката е да публикуваш това, което другите ги е страх да публикуват!” Преди Каравелов и Ботев властелин на българската публицистика е Раковски. Сред многото му публицистични изяви са периодичните издания “Българска дневница”, в-к “Дунавски лебед”, “Бъдущност”, “Бранител”, “Българска старина”. Навсякъде, където пропагандира българската национална идея – Австрия, Сърбия, Румъния, вестниците му са спирани, а авторът им е гонен.

Целият живот на Георги Раковски е посветен на делото за освобождение на България от османско иго.

По материали от интернет

 

DC News

Сайт за новините от Пловдив, Асеновград и региона - събитията от деня в реално време.

Подобни статии

Top