Изкуството да твориш с душата си! (СНИМКИ)

559728_360938777281226_557467061_n

Преди дни ви запознахме с Моника Карамитева - младо и талантливо момиче, което успява с лекота да омагьосва децата и това я прави един от най-добрите аниматори в Пловдив. Днес ви представяме втората част на разказа за Моника, в която ще представим и другите й безкрайно интересни занимания.

„Всичко, което идва от душата – отвътре навън е моето нещо.”

Моника определено е човек на изкуството.

Тя обича да се занимава с всичко, което изважда на показ чувствата от душата на човека. Отдава своя талант на гените си.

„Ние сме шантава фамилия, всеки си има своя талант“, споделя Моника

Баща й също пише стихове, майка й рисува, брат и свири на тарамбука.

Чаровницата от Девин ни разказва как е започнала да пише стихове: „В тинейджърските ми години, когато хормоните започнаха да бушуват“.

Пет години обаче, тя не може да намери своята муза и спира да пише. Тази година обаче подновява творческото си занимание.

Щом я връхлети музата и няма лист и химикал под ръка бърза да се прибере, за да не отмине вдъхновението.

„Прибирах се от разходка беше март – едно такова кокичесто време. И усетих как изведнъж ме изпълва вдъхновението. По най-бързия начин се прибрах и го излях върху листа“.

Донесе бурята със себе си

Между капките роса, появи се като сняг.

Буря от мечти, от погледи

Като непозната вселена те познах.

Много вятър ми донесе, изгрев с аромат на сняг.

ще те помня, ще се сещам…

Видя ли кокиче, аз ще зная, че си там.

Моника не слага заглавия на своите стихове. Оставя това за човека, който ги чете.

„Поетът има нужда от своята мъка“, категорична е тя и допълва, че най-хубавите си стихотворения е написала именно, когато е била тъжна.

„Не се бях прибирала отдавна в родния си дом. Един ден валеше, а аз обожавам когато навън вали – разтворих всички прозорци в стаята си. Представях си, че съм си у дома в Девин. Там при ароматните борове и се замислих какво нося аз в себе си от Родопите. И белият лист се изпълни“:

Как щастлива съм, че израснах в планината!

Горда Родопска дъщеря!

Късметлийка съм, че виждах как пасе мъглата

по тучните ливади покрай моята река.

Цвят на нива нося в очите си.

Мирис на бор носят моите коси.

Сила хайдушка има в гърдите ми,

стара народна песен в гърлото кънти.

Благодаря ви майко, татко, че създадохте сърцето

там където рани получаваш само от бране на шипки

и от падащ гредоред на някой кирпичен стар таван.

„Не мисля за нещата, които ме затрудняват и за тези, които ме натъжават – всичко може да се надрасне“, категорична е Моника. „Но все пак всеки човек си има моменти, в които е тъжен за нещо“.

В тези моменти Моника обича да си пуска музика „за душата“ и да твори.

Освен с писането на стихове, Моника се занимава и с рисуване върху бижута от дърво.

„Не се справям като професионалист, но по-важно е, че го правя и то ми доставя удоволствие. Презареждам се по този начин.”

„Животът е един урок. От всичко трябва да се учиш за да станеш по-добър“, казва талантливото момиче.

За финал на нашата среща помолих Моника да ми каже трите думи, които я описват най-добре. Въпреки че е трудно да опишеш такава необятна личност само с три думи.

„Емоционална, дълбока личност …, а третото оставям за читателите. Те да определят от прочетеното, коя е третата дума, която ме описва.”

Аз бих казала  – Истинска…

Ваня Балева

Ваня Балева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top