7 причини за късното проговаряне при децата

Няма универсални причини, които да обясняват защо при някои съвременни деца речта се забавя. Но определено може да се каже, че в основата на проблема винаги има два компонента – биологичен и социален. И родителското влияние в най-ранно детство винаги е ключов фактор за развитието. Това твърдят специалисти от руския логопедичен център „Детская академия речи“.

Без дори да осъзнават, понякога точно родителите забавят развитието на речта на детето си. И, за съжаление, често са свидетели как при еднакви условия деца от различни семейства имат напълно различно ниво на езикови умения. Успехът при овладяване на речта на различните деца също е различен. Защо?

Хиперопека

В „Детската академия на речта“ пристига майка с дете. То мълчи. В помещенията е топло и момченцето започва да нервничи. „Топло ли ти е? – тревожи се майката. – Чакай, ще ти помогна.Искаш ли водаРазбира се, че искаш. Не е студенаДай да я разредя“.

По време на този „диалог“ погледът на двамата попада на витрина с играчки„Какво ти се иска? Количка?

Момченцето протяга пръст към количката. Само ли е взело това решение? Или е свикнало да признава чуждия избор? „Вземи червената, ти най-много обичаш червено…“

Любовта на такава майка е толкова всеобхватна, че разбира своя син без думи. Това е и отговорът на въпроса „Защо детето не говори?“.

Това е класически пример за педагогическо пренебрегване: на детето не са му нужни мисли, желания… Родителите ги предугаждат, не му дават даже да се опита да отговори самостоятелно. Но по-лошото е, че след известно време въпросите просто престават да възникват.

Тревожност

Човек подава близалка на дете при запознанството им. Малкото пъхва бонбона в устата си и започва да се дави. Бащата подскача като пружина към детето и с треперещи ръце вади близалката от устата. След това, когато всички се успокояват, се изяснява, че майката от момента на раждането на хлапето изпитва задушаваща паника, че то може да се задави. Тя смила и стърже всяка храна, даже пържолите. Момчето никога не е държало в ръцете си морков, не е гризало ябълка, никога не е опитвало близалка. То е на две години и половина.

Момчето просто не е развило мускулите на речевия апарат – не разбира как работят те, как се използват. То просто не може да говори.

Родителска ревност

„Хайде, хайде, не се страхувай, никой няма да те обиди“ – майката води малката си дъщеря на логопед. И след заниманията ѝ казва: „Горкичката ми ти, съжалявам те.“

Чуждият човек е потенциално зло. „Той може да те обиди“ звучи почти като „със сигурност ще те обиди, но мама държи нещата под контрол“. Фразата „Съжаляввам те“ убеждава детето в нещо, което е подозирало – щом мама го съжалява, значи са го обидили.

Такова дете не може да набере опит в социализирането и от най-добри родителски подбуди е възпряно да общува, а околните априори са настроени агресивно към него.

Моделът, който майката транслира, е: „Светът е враждебен, той причинява проблеми.“Подсъзнателната реакция на детето е: „Не искам да общувам с такъв свят.“ Но това не е всичко.

Със съчувствието си към детето след положения труд родителите го програмират за това, че там, където го карат да прави нещо, го обиждат. Занятията за развитието на речта, разбира се, ще бъдат от полза за него, но не до такава степен, както би се искало на възрастните.

1 2

Подобни статии

Top